Миналата неделя се събудихме в настроение за планина, метнахме се на колата и запрашихме към екопътека Бяла река край Калофер. Напоследък все вали и решихме, че това е перфектното време, когато да се насладим на буйни водопади и пълноводни реки.
Избегнахме скучната магистрала и поехме по пътя през Клисура и Карлово. Масивите с натежали маслодайни рози от двете страни на пътя ни подсказаха, че скоро наближаваме. Отбелязах си наум, че трябва по-често да забелязваме колко благословена с природни дадености е родната земя.
От северозападния изход на Калофер се насочихме към Калоферския мъжки манастир „Рождество Богородично“, намиращ се на около 7 км от града. Не очаквахме, че тази отсечка ще се окаже истинско офроуд предизвикателство. Досега само в задръстванията в столицата ми се беше случвало да измина подобно разстояние за цели 20 мин. Изглежда, някога този път да е бил асфалтиран, но не е ясно през кой век се е случило за последно. Някои шофьори се бяха предали преждевременно и колите им бяха оставени край пътя. Стари ръждиви табели услужливо ни насочиха към манастира. Пред светата обител има обширно пространство, превърнато в паркинг. Повечето посетители оставят колите си на него. Има вариант да изминете с автомобил още 200м. в дясно от сградата, но спусната бариера ще ви подскаже от къде е време да продължите на собствен ход.
По равна и широка пътека се отправихме към официалния вход на обекта, маркиран с красива дървена арка. От тук започва екопътека Бяла река, кръстена на едноименната река, в чието дълбоко ждрело се извива маршрутът.
Трасето е с дължина 1830м. и е изградено през най-живописните и атрактивни кътчета на каньона. Поставени са 8 дълги дървени моста, които се протягат от единия край на ждрелото до другия. Сърцето ти се разтуптява, когато се озовеш на метри над бумтящата долу вода. Реката под теб се вълнува като жив организъм, разлива се в снежно бяла пяна и бърза шеметно надолу по своя път, в стремежа си да се влее в р. Стряма.
Множество дървени платформи се извиват покрай стените на каньона и пълзят по скалния венец отсреща. Никой друг маршрут не е успявал така да ме развълнува. Минаваме покрай водопади, речни прагове и теснини или навлизаме сред вековната широколистна гора на Централен Балкан. Из по-стръмните участъци са направени стъпала и парапети, в улеснение на туристите. От време на време, по някое гущерче изпълзява по камъните, оглежда се любопитно и се шмугва обратно сред скалните пукнатини.
Бяла река е с обща дължина 37 км. и извира при западното подножие на най-високия старопланински връх – Ботев. Водите й се подхранват от дъждовете и топенето на снега, затова е най-красива и пълноводна в периода от март до юни.
Трасето е “кръгово”, изградено във формата на осморка. В точката, в която двата кръга се пресичат, може да изберете и съкратен наполовина маршрут, но със сигурност ще съжалявате, ако не извървите цялата екопътека. Теренът е сравнително лек с малка денивелация. На няколко места има поставени информационни табла, които да запознаят посетителите с флората и фауната на Национален парк “Централен Балкан”.
Пътеката върви ту нагоре, ту надолу, изненадва те с поредния мост или водоскок, потапя те в гората или те води покрай отвесни скали, покрити с дебел килим от зелен мъх. На няколко места стигнахме до панорамни площадки, от които се разкриват гледки, достойни за платното на художник. А в краката ни Бяла река бъбриво подскача по камъните в речното корито и шумът й носи релакс и дълбоко спокойствие.
Може да си направите пикник край реката, по поляните в началото на екопътеката или на някоя от беседките, изградени на местата за отдих. Ако не спирате за дълго, може да изминете целия маршрут за около 2 часа с кратки почивки за снимки или просто, за да се полюбувате на природата.
На връщане се отбихме и през Калоферския мъжки манастир, основан през далечната 1640г. Впечатли ни тишината и добре поддържаният раззеленен двор на обителта.
Полезна информация:
Как да стигнете: Излизайки от гр. Калофер в северозападна посока, следвайте табелите за манастира. На 200м. в дясно от светата обител започва началото на екопътеката.
Ниво на трудност: лека до средна (само в определени участъци), подходяща за семейства с деца над 5г.
Време: 2 часа
Съвет: При мокро време бъдете много внимателни, защото може да е опасно хлъзгаво.
Носете си вода и храна! Заведение има единствено преди началото на екопътеката.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
