Първата ми мисъл беше „Каква красота!“. Всъщност, не съм сигурна дали беше мисъл или дадох име на чувството, което ме заля, щом видях за първи път стенописите на Александровската гробница.
Можете ли да си представите, че до преди 2000г. никой не е предполагал какъв забележителен паметник на тракийската култура се крие под могила “Рошавата чука” край с. Александрово, община Хасково. Извършените разкопки от ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания), ръководена от д-р Георги Китов (1943-2008), разкриват гробница, използвана по-късно и като храм, датирана към средата на 4 век пр. Хр. Александровската гробница е една от най-впечатляващите и ценни обекти на траките, откривани по нашите земи.
Според някои изследователи, нейната значимост надхвърля дори единствената открита до този момент изрисувана тракийска гробница – Казанлъшката. За да бъдат съхранени стенописите, оригиналът е запечатан. Благодарение на финансовата подкрепа на Япония, на 150 м северно от могилата е изграден Музеен център за тракийско изкуство. В нея е пресъздадено точно копие на Александровската гробница в мащаб 1:1.
Вътре може да видите и безценни златни находки, датирани към 4500 – 4000 г. пр. Хр., аналогични на предметите от Варненския некропол, признати за най-старото обработено злато в света.
Къде се намира (копието на) Александровската гробница?
Александровската гробница (или поне нейното копие, което може да разгледате) се намира на около 20км. североизточно от гр. Хасково в покрайнините на с. Александрово. Малко след като излезете от селото в източна посока, ще видите указателна табела за гробницата. След 500 м. от дясната ви страна, край самото шосе, ще откриете голям паркинг (безплатен към 2023г.) и ще видите сградата на Музейния център за тракийско изкуство.
Как е открита Александровската гробница
Александровската гробница е открита през декември 2000г. от екипа на известния български археолог Георги Китов (1943-2008г.). За съжаление, много преди него в нея са влизали иманяри, които са я разграбили.
Кой е погребан в Александровската гробница?
Археолозите датират Александровската гробница към 4 век пр. Хр., но засега не е известно на кого е принадлежала. Мащабите и богатите стенописи подсказват, че това вероятно е бил тракийски владетел или знатен аристократ. Предполага се, че е използвана и като гробница, и като хероон (храм посветен на обожествен след смъртта си тракийски владетел, в който са извършвани религиозни обреди).
Архитектурен план
Типично за тракийските подмогилни гробници, и тази е съставена от дромос, правоъгълно преддверие и кръгла погребална камера. Покрита е с могилен насип висок 15м. и с диаметър 70м., познат днес като “Рошавата чука”. Входът, който е разрушен още през античността, е разположен от източната страна на могилата. Гробницата е изградена от монолитни и прецизно издялани каменни блокове. Най-ценната находка в Александровската гробница са нейните богати стенописи, които дават на учените безценни сведения за тракийските ритуали, традиции, бит и облекло.
Дромос (коридор)
Дромосът на Александровската гробница е дълъг над 14 м. Поради ниската му височина и нуждата посетителите да стоят приведени, при репродукцията му не е изграден в цялата му дължина. Стените на коридора са били само частично покрити със стенописи изобразяващи бойни сцени.
Правоъгълна камера
От дромоса се влиза в правоъгълно преддверие с трапецовиден покрив. Още тук ни се разкриха красотите по стените на Александровската гробница. За щастие бяхме сами в музея и имахме възможност да ги разгледаме подробно. Стенописите са разположени на няколко хоризонтални пояса и покриват цялото помещение. Стените са покрити основно с монохромни пояси в бяло и черно, а над тях следва красив декоративен фриз. Над вратата, водеща към погребалната зала, има батална сцена между конник и пешак.
Погребална камера
Разбира се, най-впечатляваща е погребалната камера. В нея се влиза през нисък правоъгълен вход изграден от масивни дялани камъни. Помещението е кръгло с диаметър 3,30м. и височина 3,40м. Покрай една от стените е разположено погребалното ложе. Камерата е покрита с впечатляващ купол, изрисуван с едни от най-ценните тракийски стенописи откривани някога в България.
Сцената с погребалното угощение
Стените на погребалната камера на Александровската гробница са изцяло изрисувани, като рисунките са разделени в шест хоризонтални живописни пояса. Най-ниско в западната част на камерата, макар и в много лошо състояние, се намира сцената с погребалното угощение. Това е типичен за тракийското изкуство сюжет. Разпознават се три седнали фигури и двама прислужника, които им поднасят вино. Сцена на погребален пир може да видите и в Казанлъшката гробница.
Фризът със свастиките
Във височина се редуват монохромни пояси в черно и червено, а над тях е фризът, който ме изненада най-много – непрекъснат низ от свързани една след друга свастики, опасващи основата на купола. Естествено, свастиката тук няма нищо общо с ужаса на Втората световна война. Смята се, че някои от най-старите й изображения произхождат от нашите земи. Добър пример за това е открита част от глинен съд с изрисувани бели свастики от Деветашката пещера. Датиран е към ранния неолит (6 хил. – 3 хил.пр.Хр.). Най-рано този соларен символ на късмета и благоденствието е бил използван от неолитните култури на Югоизточна Европа и по долината на р. Инд. От санскрит, “су” – “добро” и “ас” (“асти”) – “да бъде”, думата може да бъде преведена като “да бъде добро”.
Царският лов
Централно място сред стенописите на Александровската гробница заема сцената на царския лов. Ловът е заемал важно място в живота на древните траки. В нея участват четири конника и пешаци, които преследват с кучетата си елен и глиган. Глиганът веднага ми напомни на този от гробницата в Мезек.
Интересно е, че в композицията е включена единствената открита досега в тракийската култура гола мъжка фигура, размахала над главата си лабрис (двойна брадва) – символ на царската власт.
Ключовият камък
Интересен е и ключовият камък на купола на гробницата, който е разделен на четири различни по размер сегмента, оцветени в червено и черно. Двата тесни сектора символизират царската двойна брадва.
Графити в Александровската гробница
Вероятно си мислите, че рисуването на графити е съвременно явления. Ще се учудите, че и в Александровската гробница са открити такива. Върху червения пояс в погребалната камера се различава ликът на мъж, застанал в профил. Надписът над него е на гръцки и е разчетен като “КОДЗИМАСЕС ХРЕСТОС”, т.е. “КОДЗИМАСЕС МАЙСТОРА”. Името има тракийски произход, затова някои учени смятат, че графитът е подпис на майстора изрисувал стенописите. Аналогичен подпис археолозите откриват по стените и на прословутата Казанлъшка гробница от същия период.
Макар и да разгледахме само копието на Александровската гробница, останахме възхитени от безценната тракийска находка и се гордеем, че имаме какво да покажем на света.
Александровската гробница е част от 100-те национални туристически обекта (100 НТО), така че ако събирате печатите, не забравяйте да си носите книжката.
Полезна информация:
Как да стигнете:
Александровската гробница (или поне нейното копие, което може да разгледате) се намира на около 20км. североизточно от гр. Хасково в покрайнините на с. Александрово. Малко след като излезете от селото в източна посока, ще видите указателна табела за гробницата. След 500 м. от дясната ви страна, край самото шосе, ще откриете голям паркинг (безплатен към 2023г.) и ще видите сградата на Музейния център за тракийско изкуство.
GPS координати: 41.982475 N, 25.738573 E
Работно време и цена на билетите:
Актуална информация за работното време и цена на билетите за Музейния център за тракийско изкуство може да откриете ТУК.
Забележителности наоколо:
- Тракийски култов комплекс край с. Ангел войвода
- Глухите камъни
- Скалната църква при с. Михалич
- Перперикон
- Светилището на Орфей, с. Татул
- Тракийски скални гробници, с. Пчелари
- Тракийски култов комплекс при с. Долно Черковище
- Вила Армира, Ивайловград
- Крепост Букелон, с. Маточина
- Долменът при с. Хлябово
- Тракийски кромлех, с. Долни Главанак
- Скалната църква, с. Маточина
- Средновековна крепост Мезек
- Мезешката гробница
- Узунджовска църква
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
