Ако всеки път ми плащаха, когато намерението ми да стигна до вр. Мусала се осуетяваше, вече щях да съм натрупала скромно богатство. Този път се случи така, че се събудихме малко по-късно от нужното и докато изпълнявах желанието на децата за розови палачинки, решихме все пак да се разходим поне до най-долните Мусаленски езера.
Пътят до Боровец вече го взимаме със затворени очи и след около час сме на кабинковия лифт към хижа Ястребец. Возили сме се безброй пъти на него, но винаги е вълнуващо да наблюдаваш как за 25 минути се преодолява денивелация от 1000 м. и от 1315 м.н.в. се озоваваш на 2369 м.н.в. Кабинката постепенно се извисява над тънките високи борове. Отдолу понякога прибягват зайци и сърнички, а курортът под нас се смалява докато не изчезне съвсем.
Съветвам ви добре да проверите камерите и прогнозата за времето за вр. Ястребец и да не се подвеждате от атмосферните условия в Боровец. Неведнъж ни се е случвало долу в курорта да е начумерено и черно с дъжд, а върхът да се окаже високо над облаците, огрян от силно слънце. Понякога става и обратното. Последно, тази зима, се наложи да слизаме надолу със ските, заради разразила се буря и силен вятър, които затвориха кабинковия лифт. На долната станция нямаше и намек за случващото се над 2000 м.н.в.
Още на х. Ястребец (2369м.) гледката неминуемо те изпълва с възторг. Панорамите са зашеметяващи, а докъдето ти стига погледът виждаш едни от най-високите върхове в Рила планина. Поемаме по средната пътека, която е равна и почти без денивелация. Тъй като това е основния маршрут за изкачване на връх Мусала, следвайте маркировката за него. Няма шанс да се загубите, защото всички са се запътили в една посока.
Минаваме през ски зона Маркуджиците, където само преди четири месеца пейзажът наоколо беше коренно различен, покрит от дебела пелена пухкав сняг. Само че сега, адреналинът на зимните спортове беше отстъпил място на тишината и блаженото спокойствие. Изненадващо, на отиване бяхме почти сами по пътеката и само от време на време се поздравявахме с други планински ентусиасти. Лятната премяна напълно бе преобразила планината. Хълмовете преливаха от зеленина и само в най-високите и сенчести места още белееха снежни петна.
Малко преди да стигнем хижа Мусала, над върховете се появиха черни облаци. Нито ни уплашиха, нито заваля, само красотата на планината бе подчертана с очарователна драматичност. Пътеката преминава по периферията на пресъхнало езеро, което изглежда някога е имало вода. Сега представляваше кръгло поле, застлано с едри скални късове и почти никаква зеленина между тях.
Червената маркировка ни отведе право до най-високо разположената планинска хижа в България – хижа Мусала (2389 м.н.в.).
Симпатичната двуетажна дървена постройка е с капацитет 65 места. В туристическата столова винаги ще намерите с какво да се подкрепите или просто да изпиете по един чай. В съседство се намира новата триетажна хижа, носеща същото име. Нова, нова, колко да е нова, щом строежът е започнал в далечната 1984г., а все още не е пусната в експлоатация. Отчайваща липса на адекватна инфраструктура, на фона на природните прелести, които притежават планините ни.
От тук започват различни маршрути в района, включително и обиколката на Мусаленските езерата, които са разположени терасовидно по трасето от хижа Мусала до заслон Еверест. Имайте предвид, че през зимата долината е лавиноопасна зона! Общо Мусаленските езера са 7, също като прословутите Седем рилски езера. Не случайно Рила в превод означава “водната планина”. На територията й има около 120 постоянни езера. Мусаленските езера са номерирани, започвайки от най-високото както следва:
Езеро No 1 – Леденото езеро 2709 м.н.в.
Езеро No 2 – 2576 м.н.в.
Езеро No 3 – Алеково езеро – 2544 м.н.в.
Езеро No 4 – 2486 м.н.в.
Езеро No 5 – Каракашево езеро – 2393 м.н.в.
Езеро No 6 – 2391 м.н.в.
Езеро No 7 – Долно Мусаленско езеро – 2389 м.н.в.
Долното Мусаленско езеро се е разляло точно пред х. Мусала, в подножието на едноименния връх. Това е най-достъпното и посещавано от седемте езера. Площта му е 13,4 дка, а бистрите му води достигат дълбочина от 1,6м. Във водоема плуваха безброй миниатюрни рибки, които щом усетеха размърдване във водата, пристигаха любопитно на цял пасаж.
Местността притежава особен уют. Намирахме се като на дъното на свита длан, отвсякъде заобиколени от едни от най-високите рилски върхове. Мястото е чудесно за пикник и релакс. Насладихме се пълноценно на обяда си край езерото, а по скалистия склон отсреща се наблюдаваше върволицата от туристи, запътили се към горните Мусаленски езера и балканския първенец сред върховете. Приличаха на пъстра колона от мравки, пъплещи неуморно към своя мравуняк.
В ляво от Долно Мусаленско езеро има пътека, която жълти табели обозначават, че води до Боровец. Тръгвайки по нея и пресичайки малко планинско поточе, почти веднага се озовахме на брега на най-малкото от седемте езера. Дълбочината му е едва половин метър. Останало безименно, обозначено единствено като езеро No 6, то е много по-уединено и непренаселено от това пред хижата. От най-ниските две Мусаленски езера започва началото си р. Бистрица.
Веднага след него, в подножието на връх Иречек (2852м.) намерихме Каракашевото езеро (No 5). За съжаление, името му е свързано с удавянето на младеж в него. Водата определено е студена и на места дълбока до 6,6 м. Това е най-голямото Мусаленско езеро, простиращо се на площ от 26,2 дка. Близо до брега има безброй разпръснати големи камъни във водата, които изкушават да се разходиш по тях. Във водната повърхност се отразява короната от рилски върхове, обгърнала езерата. Тук човек с лекота може да подреди мислите си и да се зареди максимално от заобикалящата го природна красота.
Ако все пак искате да разгледате и по-високо разположените езера, ще трябва да се върнете обратно до хижата. Там, в дясно от Долно Мусаленско езеро, продължава червената маркировка към връх Мусала. За тях ще трябва да отделите повече усилия, защото денивелацията става по-голяма, както и допълнителни 1,30ч. (в едната посока).
Полезна информация:
Как да стигнете: Началото на маршрута до Мусаленски езера може да бъде както курорта Боровец (на 10 км. От Самоков и 70 км. От София), така и най-горната станция на кабинковия лифт Ястребец, при едноименната хижа. По-лесно е да си спестите няколко часа преодоляване на 1000 м. денивелация и да се повозите на лифта. Пътеката започва от най-горната станция.
Маршрут:
- София – Боровец – 1 час;
- Изкачване с кабинков лифт Ястребец от Боровец до последната станция – 25 мин.;
- (Ако решите да се качвате пеша от курорта Боровец до х. Мусала ще ви отнеме 4 часа);
- Х. Ястребец – х. Мусала – 1 час;
- Ако искате да обходите всички Мусаленски езера, отсечката от х. Мусала до заслон Еверест, където се намира най-високото от тях (Леденото езеро) ще ви отнеме още 1:30 часа в едната посока;
Цени за кабинков лифт Ястребец (сезон лято 2020г.) – двупосочен билет за възрастни – 15 лв.; деца от 7 -14г. – 6 лв.; деца под 7 г. – безплатно;
Работно време на кабинков лифт Ястребец (сезон лято 2020г.): 8:30 – 18:00ч., като последното качване от долната станция е в 17:30ч. ВАЖНО!!! Понеделник и вторник – почивни дни! Може да проверявате актуалната информация на сайта на Бороспорт.
Контакти и резервации в хижа Мусала: БТС Информационен център 02/9801285, 0882 966 320; 0882 966 319; centerbts@btsbg.org
Любопитно: Знаете ли, че в периода 1950 – 1962г. Мусаленските езера носят името Сталински езера.
Съвети:
Винаги проверявайте прогнозата за времето и никога не се подвеждайте от атмосферните условия долу в курорта Боровец!
Подгответе се с топли дрехи и дъждобран, дори през лятото, когато няма изгледи да вали!
Над 2000 м.н.в. няма високи дървета, които да ви предпазват от слънцето, затова е добре да имате шапка и да използвате слънцезащитно!
Печатът в книжката 100 национални туристически обекта (100 НТО) може да намерите в самата хижа Мусала.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
