Ако някога имате път към Банско, препоръчвам ви задължително да посетите една забележителна средновековна църква – „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в с. Добърско. На пръв поглед прилича на обикновена жилищна сграда от стари времена, скрита зад високия каменен дувар, но докато не прекрачите прага й, трудно ще предположите какви уникални стенописи пази още от 17 век. Невзрачният на вид храм е известен по света с иконографския сюжет “Преображение Христово”, познат и като “Исус Христос в ракета”.
Село Добърско
Самото с. Добърско се намира в южните поли на Рила планина, на около 20 км. от гр. Банско. Макар да има неопровержими данни, че по тези земи са живели траки (от племето беси) и римляни, легендата гласи, че селото е основано през 1014г. от част от оцелелите ослепени Самуилови воини, пленени в битката при с. Ключ. Според преданието, по пътя им за Рилския манастир, зимата ги принуждава да останат на това място. Лечебните води на извора, който днес тече в двора на храма, облекчили очите им и те полагат основите на прочутата Добърска школа за слепи певци, която функционира чак до 20 век.
За първи път селото се споменава (с името Гнидобрадско) през 1378 година, когато е издадена Рилската грамота на цар Иван Шишман. Според проф. Божидар Димитров то вероятно е основано още в началото на 9 век, а фактът, че църквата е посветена на двама военни светци, навежда на мисълта, че е имало войнишки статут. Това е единствената църква в България, носеща името на Св. Теодор Тирон и Св. Теодор Стратилат.
Църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“
Първото нещо, което ще видите, влизайки в двора на църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, е красивата и подредена цветна градина. Ще забележите още, че липсват както камбанария, така и купол с традиционния кръст. Самият храм по-скоро прилича на жилищна сграда, наполовина вкопана в земята, отколкото на религиозна постройка. Смята се, че това е и причина да бъде напълно запазена след пет века робство. Сградата е с размери 8,37м. на 6,50м., а двускатния покрив се издига над земята до 5,20м. в най-високата си част.
Според запазения ктиторски надпис в църквата, тя е построена през 1614 г. И днес ясно се виждат образите на дарителите Хасия, Богдан и Спас, които държат макет на храма, а от другата страна той е поддържан от строителите Станко, Смилен и Спас. Според някои изследователи това е годината на изографисването на църквата, а нейните основи са положени през 1122г., като се позовават на голямата мраморна плоча, зазидана в пода точно пред олтара. На нея е изобразен коронован двуглав орел (символ на Вселенската патриаршия), ограден от почти изтрит надпис и годината 1122.
Добър довод в подкрепа на средновековната теория предлага и проф. Божидар Димитров. Според него през 17 век обичайно по нашите земи се строят еднокорабни църкви. Храмът „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, макар и малък, е изграден като трикорабна базилика, характерна за Първото българско царство (9-11в), каквато не се среща след 12 век. Това навежда на мисълта, че през 17 век строителите са възстановили вече съществуваща на това място стара църква.
Интериорът на църквата “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”
Най-голямото съкровище се крие в сърцето на храма. Всеки квадратен метър от стените и тавана му са покрити с оригиналните стенописи от 17 век, все още с наситени цветове, сякаш наскоро рисувани. Смята се, че опушването от лоените свещи ги е покрило с черен слой сажди, който ги е запечатал и съхранил през вековете. Трудно е за вярване, че стенописите не са реставрирани, а само почистени и консервирани в периода 1973 – 1978г. от реставратора Петър Попов и архитекта Златка Кирова.
Цветовете са все още ярки, макар през 19 век църквата да е превърната в хамам. Благотворно влияние е оказала и естествената климатична система, която строителите са заложили в църквата. Само на метър над земята в стените на има вентилационни отвори, а прозорците са без стъкла с формата на бойници. Това допринася за доброто проветрение и за постигането на целогодишна постоянна температура в помещението.
За съжаление, имената на майсторите изрисували църквата не са ни известни. Предполага се, че са били няколко души – първомайстор, калфа и поне двама чираци.
Стенописите са уникални поради много причини. На едва 160 кв.м. площ са изобразени над 460 образа, като женските са над 30. Макар гръцкият да е официален църковен език през 17 век, всички надписи по стените на храма са на български.
Канонът е разчупен чрез изобразяването на най-новия за времето си светец – Св. Георги Нови Софийски, загинал само 60г. преди изографисването му. Войниците в редица сцени са със западно въоръжение, а корабите са като венециански галери. Сред фреските място намират и католически светци като папа Силвестър.
Образите на Свети Димитър и Свети Георги са изобразени в цял ръст, а не по обичайния начин възседнали кон. Смята се, че в старата добърска църква за пръв път Кирил и Методий са представени като светци. Впечатляващо е изрисуван и апостол Павел, чийто поглед ви проследява, също като Джокондата на Леонардо, създадена век по-рано.
Исус Христос в ракета или Преображение Господне
Безспорно, сцената Преображение Господне е най-известното изображение в храма „Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, заради което в селото се стичат туристи от цял свят. Образът на Божия син е поставено на фона на триъгълна фигура, оприличена на ракета от различни уфолози и любители на мистериите.
Колкото и атрактивно да звучи за някои версията, че Исус е летял с космически кораб, истината е малко по-прозаична. “Ракетите” и “защитните капсули” по стените на някои църкви са свързани с традициите в християнската иконопис по онова време. Огненото сияние около Исус, в християнското изкуство (особено във византийската и поствизантийската православна иконография), се нарича мандорла и е вид ореол, обграждащ цялата фигура.
Мандорлата може да бъде изобразена като овал, бадем (от където идва и името) или ромб и най-често обгражда фигурите на Исус или Богородица. Този специален вид ореол се среща в специфични религиозни сюжети като Възкресение и Преображение Господне, както и Успение Богородично. Символиката й е свързана с най-висшата форма на божественото присъствие. След началото на 17 век предпочитаната форма на мандорла е овалната или правоъгълната с вписани издължени триъгълни форми излизащи от нея.
В сянката на сюжета “Исус в ракета” остава още една специална сцена с мандорла, в която образът на Божия син е поставен в “защитна капсула”. Изобразена е на отсрещната стена в храма и пресъздава Възкресение Христово.
Попаднах на информация в Интернет, че изображения с мандроли се срещат още в църквата „Св. св. Петър и Павел” в Рилския манастир (в сцената „Успение Богородично”), в Преображенския манастир и в църквата “Св. Спас” в Несебър.
Свастиката
Мистериите около добърската църква се допълват и от свастиката, вградена в една от външните й стени. Наистина необичайно място, на което да срещнете подобен символ. Естествено, храмът „Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ няма никаква връзка с нацистите. Свастиката е древен ирански символ на слънцето и благоденствието. Среща се на много места в Азия, особено в региони, където се изповядва хиндуизмът. Според проф. Божидар Димитров, неканоничният знак върху църквата показва една много по-далечна приемственост. Предполага се, че камъкът е бил част от стар езически храм, използван при градежа на първата християнска църква на това място. Това подкрепя и версията, че преди 1614г. на мястото вече е съществувала по-стара църква.
Аязмото
Водата на лековития извор от легендата за ослепените Самуилови войници, все още тече в двора на църквата “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Легендата разказва, че през 1014г. след трагичната битка при с. Ключ, хилядите ослепени български воини се отправят към Рилския манастир, но тежката зима ги принуждава да останат в с. Добърско (Благоевградско). Там те откриват лечебния извор в двора на църквата “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Водата облекчава състоянието им и те се установяват в района, основавайки прочутата и до днес Добърска певческа школа за слепи деца. Местните твърдят, че тя наистина помага при проблеми с очите и макар да не е годна за пиене (според поставената табела), може да наплискате лицето си с нея.
Храмът е обявен за културен паметник и днес е филиал на Националния исторически музей. Част е и от 100-те национални туристически обекта (100 НТО).
Полезна информация:
Местоположение:
Ул. Пета, с. Добърско, област Благоевград, 2799
GPS координати: 41.969975,23.477275
Работно време:
Всеки ден от 9:00 до 17:00ч. (обедна почивка 12:15 – 13:00ч.)
Цени на билетите:
От известно време няма входна такса за посещение на църквата. Може да си купите свещи или сувенири, както и да оставите колкото прецените в дарителската каса на храма;
Контакти: 0892 23 46 15;
Време за разглеждане:
Отделете си около 30 мин. за беседата в църквата;
Използвана литература: “Църквата в село Добърско” – проф. Божидар Димитров
Забележителности наоколо:
- Водопад Щрокалото
- Екопътека “Пътеката на глухаря”
- Екопътека “Пътеката на рилската иглика”
- Екопътека от с. Добърско до Копана черква
- Маршрут от с. Добърско до хижа Добърско
- Доклювата ела, вековно дърво на 500 години
- Парк за танцуващи мечки с. Белица (на 27 км.)
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
