След разкошния листопад, който имахме тази есен, потърсихме отново зелените иглолистни гори на Рила. Изборът за този уикенд беше маршрутът от Паничище до хижа Скакавица, а от там и до водопад Рилска Скакавица.
Всеки, който се е изкачвал с кола от Сапарева баня към Паничище знае какви невероятни гледки се разкриват по завоите. Е, височините не са за хора със слаби сърца, но чувството за полет и простор е удивително. Гората преливаше от червено в зелено и отново – от зелено в ръждиви тонове. Ниски облаци пробягваха над отсрещните хълмове, завити като под пъстро одеяло. Върховете вече бяха нежно целунати от заскрежената целувка на зимата. Денят изглеждаше обещаващо!
От Паничище до хижа Скакавица
След Паничище пътят продължава към лифт Седемте рилски езера. Много е важно, малко преди това, да не пропуснете отбивката вдясно към хижа Скакавица (на разклона има табели). От тук шосето се стеснява и води до голям паркинг пред почивна база в местността Зелени Преслап. Денят преполовяваше. Термометърът показваше едва 2 градуса, а слънцето блестеше примамливо над нас.
От тук започва черен широк път, който навлиза в гората и донякъде може да бъде изминат с високопроходим автомобил. Ще си спестите само 30 мин., които определено е по-приятно да извървите пеша сред вековната иглолистна гора на Рила планина.
Черният път продължава към хижа Рилски езера, затова на втория разклон, накичен с множество табели, поехме надясно към хижа Скакавица и вр. Кабул (на първото разклонение е отбивката вляво за х. Пионерска). През цялото време маршрутът е добре обозначен с табели и планинска маркировка (в червено за хижата). Пътеката е лека, на места камениста и осеяна с корени на дървета.
По пътя не срещнахме почти никакви хора. Наоколо се извисяваха смърчове, бяла мура и високи борове. Гората ни обгръщаше отвсякъде с аромат на смола и борови иглички, а отляво вече се чуваше шумът на р. Скакавица. През по-пълноводните месеци, потоци пресичат пътеката на няколко места, поради което там са изградени дървени платформи, които да улеснят преминаването. В края на ноември се наложи да преодоляваме множество хлъзгави участъци, а за радост на децата, студът беше създал безброй ледени скулптури и причудливи форми.
В един момент сред клоните на дърветата се разкри мощен водоскок по протежението на р. Скакавица, която води началото си от Скакавишките езера, подхранвани от валежи и снеготопене. Температурата вероятно вече беше под нулата, но с правилната екипировка студът не само не се усещаше, а дори се бяхме разгорещили. Правехме кратки почивки, където имаше слънчеви петна из гората, а от термоса се разнасяше сладникавият аромат на горещ чай от горски ягоди.
Малко преди хижата се намира Сакелариевата пейка. Построена е през 1922г. от Георги Сакелариев, един от основоположниците на туристическо дружество “Рилски езера”. Служила е на работниците, изградили първата планинска хижа в България – Скакавица. Решихме да се възползваме от нея, защото от тук нагоре започва малко по трудната част от маршрута. Денивелацията не е чак толкова голяма, а повечето спънки бяха от ледено естество, но нищо непреодолимо дори и за децата.
От хижа Скакавица до водопад Рилска Скакавица
Излизайки от гората се озовахме пред хижа Скакавица (и Малка Скакавица до нея), а всичко наоколо беше побеляло от лек сняг. Кучето в двора само подаваше муцуна от колибата си и дори не искаше да излезе да ни посрещне.
След хижата започва пътеката към водопад Скакавица, както и началото на ботанически маршрут. Потопихме се отново в гората. Направи ни впечатление, че маркировката и табелите липсват (или поне ние не ги видяхме). Отново се озовахме пред поредния красив водоскок на реката.
В един момент пътеката излезе на открито и пред нас се разкри простора на Скакавишката долина. Озовахме се сякаш на дъното на кутия, обградено отвсякъде с високи планински масиви и стени от гранит. По склоновете се редуваха голи сипеи и борови гори, напудрени с лек сняг. Налагаше се на места да минем през морените, а на равното на няколко пъти подминахме гигантски скални канари, сякаш паднали право от небето. Някога, тук в ниското се е спускал леденият език на глетчера, изваял днешния пейзаж в твърдата скала.
Право пред нас се виждаше най-високият водопад в Рила планина – Скакавица. Падът му е цели 70м. и е наистина впечатляващ. По това време на годината водите му вече се бяха превърнали в ослепителна снежнобяла стена от лед. Тъй като през зимата замръзва изцяло, тук идват ентусиасти и любители на леденото катерене. Добре е да се има предвид, че при обилен снеговалеж, районът е лавиноопасен.
Направо е епично да стоиш сам в средата на подобна картина. Очите ти се пълнят с красота, душата ти ликува, а ти си напълно безпомощен в опита си достойно да запечаташ цялото това величие с камерата си.
За жалост, трасето напред беше много заледено, а и наличието на деца с нас, не ни позволиха да се приближим до самото подножие на водопад Скакавица. Маршрутът толкова ни хареса, че решихме да го повторим отново през лятото и следващия път да стигнем до самия му край. Слънцето и без това започваше да преваля и беше време да поемем наобратно. Това му е лошото на зимния ден – твърде е кратък и се стъмва неусетно. Наложи се да слезем бързо до паркинга, за да не замръкнем в планината. Добре е човек да тръгва подготвен, но челникът, както се оказа, е по-полезен, когато стои в раницата, а не в багажника на колата. Пред почивната станция бяхме по залез, когато небето нежно червенееше, а Луната и Вечерницата вече блестяха на него.
Полезна информация:
Местонахождение:
Маршрутът започва от паркинга пред почивната база в местност Зелени Преслап над Паничище.
Координати: 42.248184, 23.309266
Алтернативен маршрут до водопад Рилска Скакавица:
От горна станция на лифта и х. Рилски езера се следва зелената маркировка. Времето до водопада е около 1,30 ч., но през зимата този маршрут е силно лавиноопасен.
Паркинг: Безплатен;
Ниво на трудност:
Лека, на някои места до средна, подходяща за семейства с деца;
Дължина на екопътеката:
Разстоянието от паркинга до водопада е около 4000 м.
Необходимо време:
Разстоянието от паркинга до водопад Скакавица взехме общо за около 2 часа (от паркинга до х. Скакавица – 1,30ч. и от хижата до водопада – 30 мин.). Пътят на обратно може да отнеме по-малко време.
Хижа Скакавица е част от 100 национални туристически обекта, така че носете си книжките с печати!
Наблизо може да видите още:
- Овчарченски водопад Горица
- Седемте рилски езера
- Гейзерът в Сапарева баня
- Маршрут от хижа Пионерска до хижа Ловна
ВАЖНО: През зимата добрата екипировка не е за подценяване! Винаги проверявайте предварително климатичната обстановка в района!
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
