Първият ми досег с природния феномен скални пирамиди се случи преди много години край гр. Мелник и още помня колко ме впечатлиха тогава фееричните им форми. Приличаха на крехки пясъчни образувания, които ще бъдат отмити безследно от първия дъжд.
А след неприятното слънчево изгаряне, което получих тогава, запомних да не посещавам подобни оголени пътеки през лятото, защото слънцето може да е безмилостно понякога. Затова, щом настъпи есента, се отправихме към Стобските пирамиди в Рила планина.
Логично, Стобските пирамиди се намират край с. Стоб (област Кюстендил) и са разпръснати на площ от 7,4 хектара. На отбивката за Кочериново слязохме от автомагистрала Струма, подминахме селото и продължихме към с. Стоб. Навсякъде имаше табели, които ни изведоха при обширен паркинг пред църквата “Св. Прокопий“. Храмът искреше прясно белосан под косите есенни лъчи на слънцето, а вътре цареше оживление в пълен противовес на всичко наоколо. Вероятно заради пандемията, паркингът пустееше, гишето за билети беше затворено, а оставената табела гласеше, че от 1 октомври обектът няма да работи. Очертаваше се спокойна разходка!
Подминахме спуснатата бариера и поехме по пътеката нагоре. Веднага се забелязва колко песъчлива и ронлива е почвата наоколо, обагрена във всички нюанси на охра, оранжево и ръждиво. Екопътеката пълзи по западното подножие на Рила планина и е с обща дължина 1100м., като в края си достига до първата група Стобски пирамиди.
Предните дни беше валяло и сега всевъзможни гъби подаваха глави изпод пожълтелите треви и шумата наоколо.
След около 10-15 мин. лежерна разходка се озовахме в местност Църквището, където през 1393г. е била издигната първата сграда на църквата “Св. Прокопий”. Или поне така е отбелязано върху един от камъните взети от стария градеж и по-късно пренесен в селото и използван в строежа на новата постройка (тази, която сега ни посрещна на паркинга).
Историята разказва, че по настояване на местното турското население от махала Буковец, църквата е била разрушена, за да не се извисява над техните къщи. По онова време, за да се съгради нова църква е било нужно разрешение от самия султан. По тази причина, трима жители на селото заминават за Цариград, за да получат нужния документ. Разказва се как старата църква е пренесена камък по камък на новото място, за да бъде вложена в новия градеж. Така, през 1860г. новият храм „Св. Прокопий“ бива официално осветен, а първото кръстено в нея дете доживява своето столетие. Черквата е обявена за паметник на културата, а днес в местността Църквище стои самотен метален кръст, извисяващ се над някогашните основи на храма.
Нагоре по пътя подминахме първата от двете дървени беседки. Люляковите храсти по по-оголените места обещаваха пленителна и цветна гледка през пролетта. Съвсем скоро пред нас се разкриха и пирамидите. Удивителни скални образувания, изваяни търпеливо от вятъра и водата в пясъчните склонове на планината!
По време на Плиоцена районът е бил дъно на езеро, а на места натрупаната утайка е с дебелина 200 – 250м. Веднага личат пластовете с по-фин пясък, редуващи се със слоеве, съдържащи по-едри камъни. Така с времето, ерозията е образувала днешните причудливи форми, повечето с конусовиден или пирамидален вид, оцветени в жълто, оранжево или ръждиво. Някои от Стобските пирамиди достигат широчина 40 м. и 12м. височина.
Най-много ни впечатлиха образуванията, които поддържаха с привидната си крехкост шапки от монолитни скали, някои достигащи размери 120х80см. Интересното е, че каменните блокове предпазват върха от природните стихии и така забавят ерозията на пирамидата под тях. Разбира се, нищо не е вечно и когато някой ден тежката корона падне, природата бързо преобразява пирамидата до неознаваемост. Колкото и деликатни и ронливи да изглеждат на пръв поглед Стобските пирамиди, оказва се, че слънцето и водата са ги покрили и запечатали с много фин пласт от глина, което забавя ерозионните процеси.
Известно е, че човешкият мозък има нужда да припознава случайни скални образувания (включително и такива под земята) с познати за него форми и да им дава имена. И тук отделни групи пирамиди носят названия като Невястата, Сватовете, Кулите, Чуките, Самодивски комини и т.н. За мен името е без значение и едно впечатляващо творение, било то дело на природата или на човешкия гений, е изключително само по себе си, без значение дали ще получи име.
Разбира се, човешката фантазия не стига само до даването на имена на природните дадености, а се впуска в създаването на истории и предания за тяхното възникване. Една от легендите разказва как сватове от с. Колибите взели невяста от с. Стоб. Когато сватбеното шествие минавало по южния склон на Кулския рид, вятърът повдигнал червеното було на булката и открил лицето й. То било толкова красиво, че кумът не се сдържал и понечил да я целуне. Ужасени от греха, който кумът щял да извърши, сватовете се вкаменили и останали така завинаги.
Според друго предание, днешният скален феномен Невястата се е образувал на мястото, където младо българско момиче се хвърля от скала заради невъзможната си любов с турско момче. Със сигурност ветровете и дъждовете ще продължават да разказват истории и да рисуват с фините си четки дълго след като нас няма да ни има.
В края на екопътеката стигнахме предупредителна табела за опасен участък, но продължихме към върха на хълма. Добре е през цялото време да не се забравя, че почвата е изключително ронлива, затова е по-добре да се стои далеч от ръба.
На места трасето ставаше много тясно, но подсигурено с парапет. Тук малките и по-своенравни деца се налага да се държат за ръка. На едно единствено място приложихме малко катерене, но пък разкриващите се при върха гледки към склоновете на Рила и по-далечните скални пирамиди, си заслужаваха усилието. Долу в ниското дремеше с. Стоб.
На връщане трасето се минава наобратно и тъй като “туристическият обект” официално не работеше, се наложи да се отбием през Коопа в центъра на селото, за да се сдобием с марка и печат от 100 национални туристически обекта.
Полезна информация:
Местонахождение: на 2км. от с. Стоб (област Кюстендил);
Как да стигнете: От автомагистрала Струма се слиза по отбивката за с. Кочериново. На около 1-2 км. след селото се завива на дясно за с. Стоб. Екопътеката започва от паркинга пред църквата “Св. Прокопий” в края на населеното място. Следвайте табелите!
Ниво на трудност: Лека, подходяща за семейства с деца; Последният участък е малко по-стръмен, със средна степен на сложност и ако ви притеснява, може да го пропуснете;
Дължина на екопътеката: 1100м. от началото до първата група Стобски пирамиди;
Вход: Възрастни – 2 лв.; ученици, студенти и пенсионери – 1 лв.;
Работно време: лятно работно време от 8:30 до 17:30ч. (без почивен ден); зимно работно време от 8:30 до 17:00ч. (почивен ден събота и неделя);
Телефон за контакт: 0879 130 321;
Паркинг: На място пред църквата има безплатен паркинг, където да оставите колата;
Време за разглеждане: Според информационните табели, за да обходите маршрута в двете посоки, са нужни 60 мин., но на нас ни отне точно 2 часа с включено време за обяд и няколко фотопаузи;
Обектът е част от 100 национални туристически обекта под номер 28а. Ако гишето за билети е затворено, марка и печат може да намерите в Коопа в центъра на с. Стоб.
Наблизо може да видите още:
- Рилски манастир
- Пещерата на Св. Иван Рилски
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
