Докато все още бяхме в Убуд, решихме да включим в програмата си едно от най-красивите атракции на остров Бали – Птичият парк (Bird Park). Шофирането в Индонезия е твърде голямо предизвикателство дори и за най-опитните в занаята европейци. Поради това, предпочетохме да наемем кола с местен шофьор и да се наслаждаваме на Бали без излишен стрес. Този ден посетихме Гората на маймуните (Monkey forest) и цял куп интересни забележителности в района и докато стигнем до Gianyar, където се намира Птичият парк, вече беше станало късен следобед. Шофьорът ни сервира пред главния вход, красиво обкантен с фини орнаменти като дантела. Още отвън се чуваха различни и непознати за мен птици и звуци, които предвещаваха незабравимо преживяване.
Заплатихме два билета за почти милион рупии (тук е моментът да се почувствате поне за малко милионери), в действителност равняващи се на 50 евро и се потопихме в света на пернатите. Поради късния час, туристите вече си бяха тръгнали и целият парк беше само за нас и още 2-3 семейства, които срещнахме по алеите. Със сигурност бяхме попаднали в птичия рай!
Важно е да се отбележи, че Bird park не е зоологическа градина, макар на моменти да прилича на такава. На площ от 2 хектара в зелен парк с гъста тропическа растителност, живеят над 5 000 птици от над 250 вида от цял свят. Пресъздадено е естественото местообитание на пернатите, пристигнали тук от Индонезийския архипелаг, Австралия, Латинска Америка и Африка. Основната цел на парка е опазването и развъждането на застрашени от изчезване видове. Размножителната програма на редките балийски скорци (символ на острова и гордо украсяващи монетата от 200 индонезийски рупии), райската птица от Западна Папуа и на почти изчезналия папагал на Пескет от Нова Гвинея, играе ключова роля за опазването на техния вид. Те са успешно развъждани и когато това е възможно, пускани на свобода. В парка намират дом още над 40 застрашени индонезийски видове.
Заредени с голяма доза любопитство, поехме по криволичещите алеи, обгърнати от цветя и пищна зеленина. Определено паркът може да се похвали с голямо ботаническо разнообразие от различни видове палми, редки тропически дървета, бамбук, кактуси и всевъзможни орхидеи, прегърнали с въздушните си корени високите стъбла.
За да се чувстват птиците като у дома си, паркът е разделен на 7 региона, пресъздаващи естествената им среда. Така може да посетите едновременно целия Индонезийски архипелаг, тропическите гори на Южна Америка или да се озовете в Африка, да погостувате в Суматра – дом на много ендемични видове или да се разходите из Борнео или Папуа Нова Гвинея. Където и да се озовете ви очаква най-приятната изненада – голяма част от живеещите тук пернати се разхождат на свобода и може непосредствено да общувате с тях.
Почти веднага се натъкнахме на кът, обособен за едни от най-големите папагали в света. Стояха си съвсем несмутени от нашата поява на пригодените за тях клони и специални поставки. Нямаше решетки или мрежа, които да ни делят. Служителите на парка ни подканиха да си пообщуваме с тези пъстри хубавци по-отблизо.
Запознахме се с папагалът, който най-успешно умее да имитира човешки глас – Африканският сив папагал жако (African Grey Parrot). Може да го познаете по сивия цвят и червеното оперение на опашката. Експериментално е доказано, че той притежава способността да свързва прости човешки думи с техните значения, включително да разбира абстрактни понятия за форма, цвят, номер, нулев смисъл. Сравняван е по интелект с делфините, шимпанзетата и дори с малки деца. Африканският сив папагал е признат за една от най-интелигентните птици в света и за съжаление е силно застрашен вид.
Край нас “подвикваха” различни видове папагали ара с блестящи и ярко наситени цветни пера обагрени в жълто, синьо, зелено, червено, бяло … Чак неприлично красиви!
Поканих един наситено зелен чаровник да се качи върху ръката ми и той веднага прие поканата. Порадвах се с голямо удоволствие на интересната му компания и реших да го оставя на един клон до друг папагал ара, който обаче не се зарадва на идеята и буквално нокаутира моя приятел на земята. Доста се притесних за него, тъй като масивната им човка сигурно може да пробие и череп, но се оказа, че ударът е бил по-скоро предупредителен. След като се уверихме, че е добре, с помощта на персонала го върнахме на първоначалната му стойка.
В Птичия парк има три езерца, които са се превърнали в дом на различни водни птици. Елегантни черни лебеди се носеха с лекота по повърхността на водата, а група пеликани се препичаха на слънце на брега край тях и пощеха компетентно перата си. В друг воден басейн множество фламингота се бяха скупчили като голям бледо розов облак и шумно огласяха всичко наоколо.
На поляната наблизо аристократично се разхождаха величествени короновани жерави (Crowned cranes), кълвящи земята с клюновете си в търсене на някой друг деликатес.
През целия ден тук правят различни презентации на птици. За посетителите е голяма атракция храненето на свободно летящи пернати, като големи папагали, бухали, щъркели, орли и птици носорог. Целта е да се запознаят гостите с начина им на живот, различни любопитни факти и дори да имат възможността сами да участват в храненето. Попаднахме на гледач с птици носорог (hornbills), който ни предложи да ги подържим за малко. Не знаех, че докато женската мъти за около месец яйцата си в семейното гнездо, свито в някоя дървесна хралупа, мъжкият я зазидва вътре, като й оставя само малък отвор, през който да й доставя храна. Майката получава свободата си обратно, едва когато малките й станат на 14 дни и преградната стена бива издигната отново от родителите докато децата пораснат и могат сами да напуснат семейния затвор. Големи чаровници! Възползвахме се да ни направят някоя друга снимка за спомен с тези прекрасни и много странно изглеждащи създания.
В зоната, пресъздаваща природата на Папуа Нова Гвинея, се разминавахме по алеите с красивите южни короновани гълъби (Southern crowned pigeon), които както подсказва и самото име, носят нежна корона от син пух на главите си.
Тук срещнахме още казуари, различни папагали, пауни и фазани, а във влажната тропическа волиера имаше малки шарени и доста любопитни лорита. Озовахме се вътре, точно когато една дребна балийка се канеше да ги нахрани. Тъй като бяхме само ние, предложиха ни да участваме. Беше изключително забавно! Връчиха ни металните купички с пилешка храна и дребосъците започнаха да прииждат от всички страни. Накацаха смело по нас и пиршеството започна. След като си напълниха коремчетата, някои от тях продължиха да се разхождат върху нас и да ни изследват. Едно любопитно лори ми подръпваше сламената шапка, а друго деликатно дойде да разгледа отблизо очилата ми. Макар и дребнички, това са едни от най-пъстрите папагали в света. Същинска цветна експлозия!
Денят беше горещ и сенките на високите дървета бяха истинска благословия за нас. Пред нас се появи чудновата дървена къщичка на пилони с най-странния бамбуков покрив, който някога съм виждала, протегнал се високо към небето. Оказа се, че стоим пред Rumah Toraja – автентична и много типична 100 годишна къща от о-в Сулавеси, украсена с красиви орнаменти в бяло, черно и червено. Днес постройката е превърната в дом на различни видове бухали.
Много релаксиращо ни подейства разходката в тропическата гора, под съпровода на многогласната пилешка симфония. Изумително е колко богат на разнообразие от форми, цветове и звуци е птичият свят.
У дома сме свикнали през топлите дни да се стъмва късно вечер, но тук на екватора слънцето залязва всеки ден в 18:30ч., поради което работното време приключва едва в 17:30 ч. По тази причина се наложи да пропуснем секцията с влечугите, макар аз лично да не ги обичам изобщо и за мен не беше никаква загуба.
Един пеликан ни хареса и реши да ни изпроводи до изхода на парка, поклащайки се смешно на късите си крачка. Повървяхме заедно за малко и стана време да се сбогуваме с този незабравим и цветен птичи рай.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
