„Тоя водопад ти се струва, че не иде от върха на Витоша, а нейде от небесните висини, носейки със себе си лъчите на синевата и шума на бурите им.“ – Иван Вазов за Боянския водопад, “Водопадът”, 1920г.
Какво мислите, че прави всеки страстен любител на планината, когато по новините обявят жълт код и предупредят, че следващият януарски ден предстои да бъде най-студеният за месеца?! Екипира се добре, мята раницата на гръб и поема към някоя горска пътека. В нашия случай, освен раница, носехме и два броя деца, които само се спогледаха мълчаливо, когато им казахме, че потегляме към Боянския водопад на Витоша. Те норвежците са го казали добре: “Няма лошо време, има зле облечени хора!”
Маршрути до Боянския водопад
До водопада може да се стигне по различни маршрути, но този път оставихме колата в столичния кв. Бояна и поехме нагоре през гората. Пътеката започва в края на ул. “Поп Евстати Витошки”, минаваща край Боянската църква. Началото ще познаете лесно по стълбите и табелата “Природен парк Витоша”.
От това място започват няколко маршрута – към Боянския водопад, към Боянското езеро, към хижа Момина скала, хижа Камен дел и към заслон Кикиш. В началото червената и зелената маркировка вървят заедно, като в един момент се разделят.
Прекият път до Боянския водопад се отклонява вдясно и е маркиран в червено. На разклона е поставена информационна табела с призив на Планинска спасителна служба същият да се избягва поради опасност от подхлъзване!!! До нашата цел може да се стигне и по пътя за х. Момина скала, маркиран в зелено.
Червен маршрут
Поехме вдясно по червената маркировка, покрай телената ограда на военното поделение. Маршрутът вървеше през голата широколистна гора, притихнала под прясна бяла снежна покривка. Почти веднага се чува ромонът на Боянска река, която тече на дъното на дерето. Пътечката се оказа тясна и наистина хлъзгава, а теренът надолу под нея – стръмен. Бързо разбрахме защо този маршрут не се препоръчва, особено през зимата. Въпреки това, децата се забавляваха на снега и се надпреварваха да търсят най-ефектните ледени висулки, които бяха буквално навсякъде около нас. На места, заледени ручейчета пресичаха пътя и правеха тези участъци трудни за преодоляване.
Трасето е много добре маркирано и няма опасност да се загубите. В един момент подминахме отклонението към Боянското езеро, а пътеката започна да се заизвива като серпентина нагоре по хълма, заобикаляйки големите скални масиви.
Голата гора ни позволи да се насладим на кълвачите, които упорито чукаха с клюнове по дървесните стволове. Черният кълвач е защитен вид, вписан в Червената книга. Интересно е, че двойката издълбава в дървото хралупа с квадратен отвор и в нея заедно отглеждат поколението си. Ще ги разпознаете по черното оперение и яркочервения перчем.
А пъстрият кълвач е добре познат на всеки софиянец. Изумително е колко силен шум могат да вдигнат с малките си човки. При скорост на всеки удар от 6 м./сек. е цяло чудо, че не получават сътресение на мозъка. Природата се е погрижила за това, като ги е подсигурила със специална подезична кост, преминаваща около целия череп. Помагат и асиметрията между долната и горната част на клюна, както и порестата структура на плоските кости в главата на кълвача. Освен това мозъкът им е плътно прилепен към черепа и не се движи в черепната кухина. Птицата си помага и сама като избягва да нанася последователни удари под един и същи ъгъл. Удивителни създания!
За наше огромно съжаление, на самия финал на маршрута и само на около 50-тина метра преди Боянския водопад попаднахме на участък от напълно обледенени камъни и рискът от сериозни травми многократно се повиши. Ако бяхме без деца, сигурно щяхме да си пробваме късмета и да продължим, но решихме да гласуваме. Децата заявиха, че са попаднали в семейство на екстремисти и се отказаха. Предвид, че след няколко дни ни предстоеше ски ваканция, преценихме, че краката ни трябват здрави и е най-разумно да се върнем. Никак не обичам да се отказвам, особено точно преди финала, но понякога е полезно разумът да надделява.
Зелен маршрут
По тази причина, веднага след като се върнахме от ските, поехме отново към Боянския водопад, но този път заложихме на зеления маршрут. Температурите бяха направо пролетни и през по-голямата част на трасето снегът вече се беше стопил. Отсреща се виждаше Копитото, където стърчеше познатият силует на телевизионната кула.
Макар и по-заобиколна, тази пътека е по-широка и по-безопасна от другата, минаваща над реката. На всеки разклон има прилежно поставени табели или лентова маркировка.
Приближавайки Боянския водопад, стана отново снежно и много хлъзгаво. На места се налагаше да заобикаляме ледените петна и да търсим пролука встрани от пътеката. Последните метри при водопада са доста по-стръмни и каменисти, но има поставени помощни парапети, които улесняват слизането. Този път успяхме да стигнем до крайната цел.
Боянският водопад е най-големият на Витоша. Водата му пада на два ръкава от височина 25м. и през зимата замръзва красиво, превръщайки се в ледена стена за катерене. Заварихме го да се разлива буйно по масивната скала под него. Предполагам, че при първият ни опит да го достигнем и когато студът беше сковал цялата планина, видът му е бил доста по-внушителен. През топлите месеци тук обикновено гъмжи от народ, а сега можахме да му се насладим на спокойствие. Определено си струваше усилията!
Полезна информация:
Как да стигнете:
Началото на маршрута започва в столичния кв. Бояна, в края на ул. “Поп Евстати Витошки”, която минава край Боянската църква. Началото ще познаете лесно по стълбите и табелата на “Природен парк Витоша”. На място няма паркинг, поради което трябва да оставите колата на някоя от околните улици. Ако не разполагате с кола, може да слезете с автобус 64 на спирка “Боянско ханче” в кв. Бояна;
Маршрути до Боянския водопад и продължителност:
- От Копитото – отнема около 1ч. – 1ч 30 мин. в едната посока;
- От кв. Бояна по протежението на Боянска река (червената маркировка) – около 1ч. в едната посока. Не се препоръчва през зимата!!!
- От кв. Бояна по пътя за хижа Момина скала (зелената маркировка) – 1 ч. 30 мин. в едната посока;
- От хижа Момина скала (до хижата се стига с кола) – 30-40 мин. в едната посока;
Ниво на трудност:
Маршрутът по червената маркировка през зимата е със средна степен на трудност. Пътеката е тясна и хлъзгава, поради което трябва да се върви с повишено внимание, особено с деца.
Маршрутът по зелената маркировка е малко по-дълъг, но по-лек и по-широк, като само в края си става малко по-стръмен.
Съвет: Не подценявайте зимата в планината и се екипирайте добре! Винаги проверявайте прогнозата за времето!
Още маршрути на Витоша може да видите ТУК.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
