Начало на поредния фантастичен ден в Исландия! Планът за деня беше да се придвижим от Hofn до северната част на острова до езерото Myvatn. Пътят беше тежък, планински, на места неасфалтиран и в гъста мъгла. Някак, много приключенско ни се стори!
Водопадът Dettifoss
Карахме право към най-мощният водопад в Европа – Dettifoss. След направени предварителни проучвания, предпочетохме да го достигнем не по туристическия маршрут, а по източния черен път, който ни отведе до самия му ръб. Макар и с кола 4х4, офроудът беше запомнящ се, навсякъде хвърчеше чакъл и само се надявахме да не ни се наложи да ползваме застраховката за колата. Но цената си струваше! Dettifoss ни посрещна без никакви туристически заграждения, съвсем натурален. За киноманите – тук са снимани сцени от филма Прометей. Не мога да опиша тътена и силата на този природен феномен! Водите на Dettifoss идват от близкия ледник Vatnajökull и падат от 44 м. височина, а ширината му е 100 m. Средният дебит е около 200 m³/s. Истинско водно чудовище!
Водопадът Selfoss
На 1,4 км. пеша по скалистия бряг, нагоре по течението на река Йокулса, намерихме не по-малко атрактивния водопад Selfoss. Пътека няма, само камъни. По това време на годината водопадът представляваше изключително широка водна завеса, стичаща се по скалите отсреща.
Геотермална зона Hverir
След толкова много грандиозни водопади, ледници и глетчерни лагуни, нямахме търпение за среща с другото лице на Исландия. Не след дълго се озовахме в геотермална зона Hverir. Човек няма как да остане равнодушен сред този марсиански пейзаж! От земята, оцветена във всички нюанси на червено, жълто и охра, бълбукат кални локви и всичко дими. Навсякъде се носи миризма на сяра. На такива места човек се убеждава, че планетата ни наистина е жива, движи се, диша и понякога се сърди.
Завалява ситен дъжд, който отложи за следващия ден плановете ни да се потопим в горещите води на геотермалната лагуна Myvatn Nature Baths. Последната ни задача за деня беше да открием симпатичната къщичка, в която щяхме да нощуваме следващите два дни. Проблемът изхождаше от това, че според навигацията такова място на картата не съществува. Нали затова бяхме ги избрали – за да се загубим целенасочено сред цялата тази красота. За щастие, мейлът от домакините на т.нар. сabins, беше много полезен с достатъчно добре описани ориентири и инструкции как да ги намерим. Може и да бяхме на края на света, но всичко в интериора им беше изпипано с много внимание и изпълнено с уют. Дори чаршафите бяха идеално бели, украсени с бродерии на местни растителни видове и техните названия. По поляните наоколо денонощно се разхождат и пасат блажено бели пухкави овце.
Макар и светло навън, беше време за сън, защото на следващия ден ни очакваха вулканичните кратери.
Книгата, в която разказвам за моето исландско приключение може да откриете ТУК. Освен пътепис, в него съм включила ценен пътеводител, както и три готови програми за разглеждане на острова.
Предходни статии:
Моето приключение – Исландия (Ден 1)
Моето приключение – Исландия (Ден 2)
Моето приключение – Исландия (Ден 3)
Следва: Моето приключение – Исландия (Ден 5)
Моето приключение – Исландия (Ден 6)
Моето приключение – Исландия (Ден 7)
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
