Сигурно сте забелязали колко си падам по всякакъв род пещери. Бях си набелязала няколко за това лято, но единствено Деветашката пещера се оказа съвместима със социалната изолация, наложена ни заради COVID-19. Толкова е голяма, че в нея спокойно може да се побере катедралният храм “Св. Александър Невски”.
Къде се намира Деветашката пещера?
Отправихме се към Ловеч, а от там след още 15 км., близо до с. Деветаки, се оказахме на паркинга на пещерата. Скалната забележителност се намира на отсрещния, източен, бряг на р. Осъм. Днес над реката минава нов и стабилен мост, наследство останало от киноснимките на холивудската продукция “Непобедимите 2”, в която участва цяла плеяда известни филмови звезди.
Галериите на пещерата
След моста, пътеката води до грандиозния полуелипсовиден вход на Деветашката пещера със “скромните” размери 30 х 35м. Влизайки вътре, първото нещо, което привлича вниманието е малката рекичка, която протича през пещерата, устремена към р. Осъм. Водата е с температура около 9-13 градуса и идва от цели 14 извора. На места водният поток образува различни по големина езерца и няколко синтрови прага с височина между 5 и 8м.
Деветашката пещера е с обща дължина от 2 442 м. и заема площ от 20 хил.кв.м. Актуалната й карта е направена едва през 1994г. от специално организирана за целта републиканска експедиция.
Привходната галерия, наречена Олтара, е едно от най-внушителните карстови образувания, на които сме попадали. Тя е най-обемната пещерна зала на Балканския полуостров. Тук няма типичните за повечето родни пещери сталактити, сталагмити и други подобни скални образувания. Най-впечатляващи са сводовете и седемте отвора, които са се образували по естествен път в тавана, т.нар. “окна”. Най-голямото “окно” се нарича “Кликът” и е с размери 73х48м., а галерията достига максимална височина при “окно Кошерището” – 58м. Величествена гледка!
Освен главната зала, пещерата има още две разклонения. През левия клон с дължина около 2 км. преминава рекичката, а десният е тъмен, сух и топъл.
Обитатели
Водата от рекичката, съчетана с проникващите през тавана снопове слънчеви лъчи, постоянната температура и високата влажност поддържат в пещерата богата на животински видове екосистема. Към момента са установени 35 вида пещерни безгръбначни животни, над 20 вида птици, 12 вида бозайници, голяма част от тях редки и защитени видове. През цялото време над главите ни прехвърчаха скални лястовици, бързолети и гугутки, които гнездят в скалните процепи.
Деветашката пещера е едно от трите най-важни подземни местообитания на прилепи в Европа. Колониите достигат до над 60 хил. екземпляра от общо 15 вида. Поради международното й значение, днес пещерата е включена като природен обект в списъка на Споразумението за опазване на европейските видове прилепи – EUROBATS.
За да се гарантира необезпокояваното размножаване на тези чувствителни бозайници, водната галерия е затворена за посетители в периода 1.11 – 1.04, когато е периодът на хибернация (зимен сън). Всяко разбуждане и летене през този период води до загуба на енергийни запаси и често до смърт. Достъпът до сухата зала е ограничен в размножителния период от 25.05 до 31.07. Веднъж паднало на земята, малкото няма шанс да оцелее, поради което е желателно майките и тяхното потомство да не бъдат обезпокоявани от какъвто и да е шум или светлина. От входа на залата, успяхме само да чуем църкането на хилядите прилепчета вътре. Осветената част на пещерата е достъпна целогодишно.
По време на снимките на филма “Непобедимите 2”, екозащитниците са силно скандализирани от тормоза, на който са подложени беззащитните обитатели на пещерата. Специалните ефекти, силният шум и прожекторите прогонват голяма част от прилепите, живеещи тук. За щастие, те се завръщат на следващата година, когато натрапниците си тръгват.
Находки
Макар Деветашката пещера да е позната на хората от хилядолетия, първи писмени данни за нея имаме от английския пътешественик Дж. Бейкър през 1877г. Проучена е за първи път през 1921 г. от Гаврил Кацаров, професор по история и археология, който пръв открива тук следи от материална култура. Разкопките започват през 1927 г., а находките доказват, че пещерата е била обитавана още през средния палеолит (70 хил г. пр. Хр.) и е била експлоатирана от човека през почти всички епохи. Открити са множество кремъчни стъргалки, върхове на стрели, украшения, идоли, керамични съдове, и кости от праисторически животни. Скалният феномен се оказва един от най-важните в България източници на археологически находки от ерата на неолита.
Едни от най-съществените открития са първият неолитен гроб, открит по нашите земи и част от глинен съд от ранния неолит, изрисуван с бели свастики. Най-рано този соларен символ на късмета и благоденствието е бил използван от неолитните култури на Югоизточна Европа и по долината на р. Инд. От санскрит, „су“ – „добро“ и „ас“ („асти“) – „да бъде“, думата може да бъде преведена като „да бъде добро“. Ако сте впечатлени колкото мен, в Националния археологически музей може да откриете керамични съдове с изрисувани свастики от времето на прототраките (6 хил. – 3 хил.пр.Хр.). Свастики са откривани и на други места по нашите земи, като например върху апсидата на църквата Христос Пантократор в Несебър, в мозайките на вила Армира (Ивайловград) и сред археологическите находки под базиликата Св. София в столицата. Но тази, открита в Деветашката пещера вероятно е една от най-древните.
В сухото разклонение на Деветашката пещера учените попадат на детски гроб с две керамични чаши от епохата на каменно-медната епоха (5 хил.пр.Хр.). По откритите тук религиозни предмети се съди, че през Римската епоха (2-3 в.) в пещерата вероятно е функционирало светилище, а в по-късни времена (12-14 в.) тя е използвана главно като убежище.
В по-ново време Деветашката пещера е използвана за съхранение на храни от държавния резерв, а в периода 1952-1990 г. е превърната в склад за горива към Министерство на отбраната. Прокаран е ток и ЖП линия, а една от залите е преградена с изкуствена стена. Поставени са 15 огромни цистерни, а бетонните им постаменти стоят и до днес. Складът е охраняван от цяло поделение чак до началото на 90-те години на миналия век, а през 1996г. пещерата е обявена за защитен природен обект.
Полезна информация:
Как да стигнете до Деветашката пещера:
Деветашката пещера се намира на 15км. от гр. Ловеч, и на 1,5 км северозападно от с. Деветаки, на десния бряг на р. Осъм;
Време за разглеждане:
За да се насладите спокойно на прелестите на Деветашката пещера, най-добре си отделете около 1 час.
Сложност на терена:
Теренът е лек. Пещерата е подходяща за семейства с деца.
Работно време и цена на билетите за Деветашката пещера:
Актуална информация за работното време и цена на билетите за пещерата може да откриете ТУК.
Деветашката пещера е част от 100-те национални туристически обекта (100 НТО)
Наблизо може да видите още:
- Пещера Гарваница
- Крушунските водопади
- Пещера Стълбицата
- Екопътека Крушуна-Кърпачево
- Къкринското ханче
- Чавдарска пещера
- Гр. Ловеч и покрития мост на Колю Фичето
Информацията е актуална към юни 2020г.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
