Не мога да си представя денят ми да започне без любимата чаша с ароматно кафе. Пристрастена съм не към кофеина в него, а към уханието му, което мозъкът ми асоциира с топлина, уют и хармония.
Едно от най-скъпите кафета в света – Kopi Luwak, произлиза от Индонезия. В България една чаша би ви струвала около 70 лв., а в Европа може да достигне до 100Е. Тайната на успеха му е, че “производствената линия” преминава през стомаха (и през задните части) на малко животинче – азиатската палмова цибетка (Paradoxurus hermaphroditus), която обича да се храни с червените узрели плодове на кафето. Името на скъпата напитка произлиза от местните думи kopi (кафе) и luwak (цибетка).
Точно беше станало време за следобедно кафе и решихме този ден да разберем от къде и как се добива прословутото Kopi Luwak, по което много богаташи по цял свят направо са полудели. Избрахме за целта Bali Pulina Plantation на о-в Бали (Индонезия), където ни посрещна млада балийка, която ни разведе из фермата. Видяхме самите кафеени насаждения с малките червени плодчета между листата. В градината имаше още какаови дървета (изненадах се, че какаовата шушулка всъщност расте на самото стъбло, а не сред листата), ванилия и различни местни подправки.
В клетки наоколо се намираха малките черни цибетки, които макар да са всеядни хищници, предпочитат да похапват добре узрели плодове. Оказа се, че няма да видим в действие началото на производствения процес, тъй като това са нощни животни и в този момент сладко подремваха.
Стомахът на цибетката успява да обработи само външната червена обвивка на кафето, като самите кафени зърна излизат цели. Уникалната комбинация от ензими в храносмилателната й система и около 24-часовата ферментация, намаляват горчивината на кафето и го прави по-меко на вкус. Зърната се селектират на ръка (вероятно не е работа мечта), измиват се добре, сушат се на слънце и се изпичат съвсем леко, до светло канелен цвят, което предизвиква много лека карамелизация на захарите в тях. Включихме се за малко само в процеса на печенето на кафето в разлат глинен съд над доста примитивна печка от зидани тухли. На двора, разстелено на тънък слой върху плетени сламени рогозки, се сушеше на слънцето измитото кафе.
След разходката из фермата, балийката ни настани на маса, разположена върху дървена платформа със зашеметяваща гледка над оризовите тераси и джунглата. Наистина, омагьосващо зелено!
Освен, разбира се, Kopi Luwak, заради което бяхме дошли, ни сервираха и чипс от джакфрут заедно с цяла палитра от местни чайове и кафета.
Разхладихме се и с по един сладолед, аранжиран красиво в купички от истински кокосов орех. Отличителната черта на Kopi Luwak е именно намалената горчивина във вкуса, което на мен лично много ми допадна.
Не знам дали кафето е толкова “златно” … стори ми се като всяко друго добро кафе, което съм опитвала … но гледката от терасата определено си струваше. Можех с часове да отпивам от горещата напитка, докато погледът ми потъва сред палми и зеленина.
Преди да си тръгнем се отбихме през магазинчето на фермата, от където се сдобихме с кафе с аромат на ванилия и чай от куркума.
Любопитно: След малко повече проучване по темата, се оказа, че тайландците успешно конкурират индонезийското Kopi Luwak с техния патент Black Ivory, “произвеждано” от слонове. Не мисля, че малката азиатска палмова цибетка има шансове срещу най-голямото сухоземно животно на планетата.
Полезна информация
- Адрес: Jln.raya pujung kelod, Desa Sebatu, Tegallalang,Gianyar, Bali 80561
- Тел: +62 361 901 728; +62 811 394 462
- Официален сайт: balipulina.com
- Работно време: всеки ден от 8:00 до 19:00ч., освен през Тихия ден (Нйепи), когато балийците посрещат Нова година
- Билети: 100 000 IDR (около 12 лв.), включващ разходка в плантацията, чипс от джакфрут и дегустация на кафе и чай;
- Време за разглеждане: Отделете си около 1-2 часа за да се насладите на кафето си и зашеметяващата гледка наоколо.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
