Сутрешното кафе още димеше от чашите, когато започнахме да проверяваме уеб камерите по планините. Черни връх се губеше в гъста мъгла и се наложи да си изберем за разходка някой по-нисък връх в близост. Така се спряхме на вр. Половрак в Лозенска планина.
Едва ли има друг връх в България, чието име срещнахме изписано по три различни начина, само докато го изкачим – Половрак, Половраг, Полувраг. Пътеката започва от паркинга до школата на БЧК в края на с. Лозен. Това е началото на Лозенската екопътека, свързваща селата Лозен и Пасарел, която ние следвахме само до върха. До там е важно да не изпускате маркировката в бяло и червено, за да не тръгнете по някое от множеството разклонения, които насичат маршрута.
Най-общо, трасето може да се раздели условно на няколко етапа: с. Лозен – Лозенски манастир “Св. Спас” – мемориала на четника от Хвърковатата чета на Бенковски – вр. Половрак – чешмата – с. Лозен.
Етап 1: с. Лозен – Лозенски манастир “Св. Спас” (45 мин.)
От паркинга навлязохме в гората по полегата пътека. Почти веднага, от лявата ни страна, се чу шума на малка река, осеяна с множество водни прагове.
Макар и каменисто, трасето е леко за вървене. В тази отсечка, освен лентовата маркировка, се следват и табелите за манастира “Св. Спас”. Пътеката ни изведе на черен път, който пресича реката по мост. Малко преди светата обител, подминахме зидана чешма с широко място за почивка. Точно на това място излиза и алтернативният маршрут за връщане от вр. Половрак. От чешмата продължихме на ляво и 10-тина минути по-късно вече бяхме пред портите на манастира. Този етап ни отне около 45 мин.
Манастирът “Св. Спас” възниква през XIII в. Като част от голям манастирски комплекс, познат като Софийска Мала Света Гора. През 1382г., при османското нашествие на Балканите е опустошен и е възстановен едва през XVIIв., когато се превръща в книжовен център с функциониращо училище и калиграфска школа. За съжаление, през 1737г. отново е опожарен. През 1821г. е издигнат отново върху старите му основи. От тогава датира и малката еднокорабна църквичка, която намираме днес в двора, изографисана 20 г. по-късно със средства на тогавашния игумен Кирияк. Ктиторският му портрет все още може да бъде видян в храма. Манастирът, възникнал първоначално като мъжки, през 1900г. е превърнат в девически.
От двора на манастира се разкрива прекрасна панорама към Софийското поле, постлано като с шарено одеяло на пъстроцветни кръпки.
Етап 2: Лозенски манастир “Св. Спас” – мемориала на четника от Хвърковатата чета на Бенковски (40 мин.)
Пред манастира има обособено широко място с маси и пейки за пикник. Точно покрай тях продължава пътеката към върха.
Ту навлизахме в гората, ту пред нас се разкриваха красиви панорами. На върха на хълма има голяма поляна с беседка и маси за пикник. Гледките ставаха все по-обещаващи.
Достигнахме разклон с дървена пейка и без ясни указания накъде да продължим. Само докато си почивахме, няколко лутащи се двойки ни питаха за правилната посока. Маркировката беше изчезнала, а единствената налична табела, сочеща в дясно, упътваше към вр. Бачул и с. Герман. Оказа се, че това е и правилната посока към нашата цел.
От тук нагоре ни чакаше нова изненада. По откритите склонове на планината, слънцето вече беше събудило от зимен сън минзухари и кукуряци. Лилави и жълти ранобудници подаваха глави измежду шумата и сухата трева.
Неусетно се озовахме пред ниската метална ограда на мемориала на незнайния четник от Хвърковатата чета на Бенковски.
Етап 3: мемориала на четника от Хвърковатата чета на Бенковски – вр. Половрак (по-малко от 5 мин.)
След Освобождението на това място е издигнат паметник в чест на незнайния бунтовник от четата на Бенковски, който се укривал от преследващите го турци, в малка пещера под вр. Половрак. Местните тайно му осигурявали храна и дрехи, но след предателство четникът е заловен и убит. Днес мемориалът е украсен с цветя и българския трибагреник, а на него стои надписът “Вместо кандила, блещукат звездите на незнайно падналите български великани!“. Припомнихме си с децата за Априлското въстание и поднесохме скромно букетче минзухари.
От тук до върха оставаха не повече от стотина метра. Името Половрак е с тракийски произход и се превежда като “Орлов взор”. И когато се изправиш на върха, разбираш защо. Макар и трети по височина в Лозенска планина и със скромните 1182 м.н.в., от тук се разкрива фантастична панорама. Пред нас се разгъщаха като ветрило Витоша, Стара планина, Плана и Рила. Върховете отсреща все още белееха примамващо под плътна снежна покривка, а в далечината на юг блестеше язовир Искър. Трудно е да си представи човек, че преди 10 млн. г. на мястото на днешната Лозенска планина е имало древно езеро.
Етап 4: вр. Половрак – чешмата (30 мин.)
До с. Лозен предпочетохме да слезем по друг маршрут, директно надолу по южната страна на склона, в посока с. Пасарел. Разбира се, винаги може да се върнете и по обратния път. Тук е добре да се има предвид, че първите метри са леко стръмни и опасни заради ронливата почва и сипеите. Ако сте с подходящи туристически обувки и с повишено внимание, не вярвам да ви се стори трудно слизането.
Тук отново хванахме червената маркировка, която ни прекара директно през оголения хълм. В ляво върви и друга пътека, която в края на краищата, се събира с тази, която следвахме ние, но я избегнахме заради ронливата почва по нея. Стигнахме голям разклон без табели. В ляво се продължава за с. Пасарел, а ние поехме в дясно по черния път.
На по-сенчестите и усойни места все още имаше сняг, който бавно се топеше. Коларският път беше потънал в тежка червена кал и децата взеха бърз урок що е то канелени горски почви. Вярвам, че ще ги помнят вечно. Наложи се да търсим просека през гората, което пък се оказа най-вълнуващата част от разходката. Накрая по тясна пътечка се спуснахме точно над зиданата чешма от първия етап на нашата разходка. Логично, бихте могли да стигнете до върха и по тази отсечка, но не ви го препоръчвам. От една страна, ще пропуснете манастира, от друга, ще се наложи да се изкачвате по ронливия сипей точно под върха.
Етап 5: чешмата – с. Лозен (25 мин.)
Пътят от чешмата до с. Лозен вече ни беше добре познат. Още на изкачване, ще забележите, че някои участъци носят имената на български революционери – алея “Георги Бенковски”, алея “Тодор Каблешков”, алея “Поп Груйо”. След около 25 мин. вече бяхме при колата.
Полезна информация:
Как да стигнете: Началото на Лозенската екопътека започва от школата на БЧК, намираща се в края на ул. “Половраг” в с. Лозен. Наблизо е и последната спирка на автобус 5 (който може да хванете от гр. София, спортна зала Арена Армеец или метростанция “Цариградско шосе”). Има безплатен паркинг пред самата школа на БЧК, както и още един малко по-близо до пътеката;
Ниво на трудност: лека, подходяща за семейства с деца. Единственото по-стръмно място е слизането от върха в южна посока и ако искате да го избегнете, трябва да се върнете по обратния път, в посока мемориала на четника от четата на Бенковски.
Забележителности наоколо:
- Германския манастир “Св. Иван Рилски Чудотворец”;
- Панчаревския манастир “Св. Николай Летни”;
- Средновековна крепост Урвич;
- Езерото Панчарево;
- Язовир Искър;
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
