Правили ли сте надбягване с облаци? На мен често ми се случва. И този път, въпреки валежната прогноза, не се уплашихме и поехме към Рила. Харесахме си маршрута от Боровец до хижа Чакър войвода. А хубавото на лошата прогноза за времето е, че изпразва екопътеките от „страхливите“ туристи. От дъждовете напоследък цялата планина прелива от тучна зеленина. И гъби има, естествено! И катерички! Направихме една приятна разходка сред прохладата на гората. А даже не заваля!
От Боровец до дворец Ситняково
Едва ли има човек, на който да се налага да обяснявам къде точно се намира к.к. Боровец. Но ви препоръчвам преди да прелетите транзит през курорта, да заредите батериите в някое от многобройните заведения за хранене наоколо.
Началото на нашата разходка започна от долната станция на Ситняковския лифт, в близост до хотел Рила. От тук вариантите са два – или да се изкачите с лифта (4-седалков) до горната му станция, или да извървите разстоянието на собствен ход по Ситняковския път. Тъкмо бяхме обядвали обилно, а и над нас се чумереха дъждовни облаци и решихме да спестим с лифта едночасово изкачване. Много обичам да прелитам над зелената борова гора. Районът изобилства от трасета за колоездене и от време на време между дърветата съзирахме устремени надолу по хълма велосипеди.
10-15 мин. По-късно се озовахме на върха на ски пистите Ситняково 1,2 и 3. Този път ги заварихме тучно зелени и с красиви панорами в далечината.
Маршрутът до хижа Чакър войвода е много добре маркиран в червено и на всеки разклон има табели. От горната станция на лифта поехме наляво през гъстата иглолистна гора. След има няма 15 мин. Вече бяхме при дворец Ситняково.
Дворец Ситняково
Дворецът Ситняково е построен в началото на 20 век като ловна хижа за цар Фердинанд. Това обяснява и семплия й дървен изглед, сливащ се хармонично с гората. Състои се от основна жилищна сграда и пристройки за прислугата и в нея са били съхранявани ловните трофеи на царското семейство.
По време на комунизма комплексът е одържавен и предоставен за ползване като почивна станция на Съюза на българските писатели. Посещавана е и от Тодор Живков, който нарежда на мястото да бъде изграден Ситняковския лифт.
По време на управлението на правителството на Симеон Сакскобургготски, дворецът е върнат на “царя” и неговата сестра Мария Луиза. През 2016г., след години съдебни дела, държавата окончателно си връща собствеността върху имота.
Днес дворец Ситняково има статут на сграда с архитектурна, историческа и културна стойност и е под закрилата на Закона за културното наследство.
От дворец Ситняково до хижа Чакър войвода
При дворец Ситняково има разклон с указателни табели, които еднозначно упътват надясно за хижа Чакър войвода. В ляво е пътеката, която идва от Боровец и на връщане може да решите да слезете по нея. Пътят отново продължава равен и приятен за разходка. Заради дъждовете през последните дни, навсякъде се подаваха гъби, а на няколко места пред нас се разкриха красиви панорами.
По пътя не срещнахме жива душа. Обожавам да се разхождам сред природата сама. Носи ми усещане за дълбока хармония и спокойствие, които са ми несъвместими с идеята за народ и глъчка. Черните облаци все пак се оказаха и нещо хубаво.
На 1930 м.н.в. се озовахме при разклона на гърба на хижа Чакър войвода. Сградата се вижда от пътеката, но все пак табелите ни упътиха вдясно. Както вече казах, маршрутът е добре обозначен и няма опасност да се загубите.
Хижа Чакър войвода
Изправяйки се пред малката семпла двуетажна постройка изведнъж ме заляха спомени от ученическите години. Не бях идвала тук от едно екскурзионно летуване в 8 клас, когато минах същия маршрут в призрачна гъста мъгла, ситен дъжд и огромна раница на гърба. Още тогава разбрах, че не си падам по хижите в България (от други нямам личен опит). Така и не намерих очарованието в спането на нарове, пружини и матраци по-възрастни от мен, външни тоалетни и липса на баня с топла вода. По-скоро бих нощувала под звездното небе. За съжаление, няколко десетилетия по-късно ми се стори, че нищо не се е подобрило особено. Но за всеки влак си има пътници, този явно не е моят.
За сметка на това, природата около хижите по родните планини винаги е божествена. Пред хижа Чакър войвода заварихме зелена поляна обсипана с горски цветя, пейки, масички и зидана чешма със студена планинска вода. Тъй като вече бяхме добре нахранени, си поръчахме в столовата по един билков чай и му се насладихме на открито, където птиците усърдно се надпяваха. От тук продължават маршрутите за хижа Марица, хижа Заврачица и хижа Мусала и едноименния връх.
Хижата е кръстена на действителна историческа личност – хайдутинът Христо Чакъра (Сивоокият). Роден в началото на 19 век, Христо остава без баща, който е убит от турците. Това налага да чиракува първо в ковачницата на Рилския манастир, а след това при майстора на оръжия Мито Шатарента, където се научава изкусно да борави с тях. С дружината си доброволно охранява Рилската света обител и печели многобройни победи над турците в района. За съжаление, Христо Чакъра е предаден и убит през 1855г. от един от другарите си – Иван, чиято жена взела 500 гроша от поробителите. Разкаян, предателят на войводата заколва жена си и се самоубива. Но все още народната памет пази спомена за “Самоковския барон” надвил над 1000 души редовна турска войска.
Полезна информация:
Хижа Чакър войвода
Координати: 42.2299083,23.6291639
Тел: 0896 715 926
Маркировка:
червена, има табели на всеки разклон
Работно време и цена на билета за лифт Ситняково:
Актуална информация относно работното време и цена на билета за четириседалковата въжена линия Ситняково Експрес, може да откриете ТУК.
Ниво на трудност:
Пътеката е лека, подходяща за семейства с деца.
Дължина на маршрута:
Разстоянието от Боровец до хижа Чакър войвода е около 7 км.
Необходимо време:
Ако решите да се качите пеша от Боровец, до хижа Чакър войвода ще ви отнеме около 2 -2,30ч. в едната посока.
Изкачването с лифта отнема около 15 мин., а от горната му станция до хижата – още около 1 час.
Забележителности наоколо:
- Хижа Марица (1.30ч.- 2ч)
- Хижа Заврачица (2.30ч.)
- Черната скала
- Хижа Мусала – (2.30ч.)
