Розовата долина е известна по цял свят с маслодайните си рози и гюловото масло, но най-голямото й съкровище, представляващо изключителна историческа и културна ценност, са нейните тракийски погребални могили.
Най-известната от тях, безспорно е Казанлъшката тракийска гробница, намираща се на територията на днешния парк Тюлбе в гр. Казанлък. Открита през 1944г случайно при изкопни работи, днес тя е част от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Поради опасност от повреждане на оригиналната гробница, същата е запечатана и консервирана, като през 1946г. е вградена в специална защитна постройка. В непосредствена близост до нея е изградено нейно идентично копие по проект на архитект Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите са професор Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.
Въз основа на плана, градежа и стила на гробницата, както и техниката на стенописите и намерените в нея предмети, археолозите успяват да я датират към първата половина на ІІІ век пр. Хр. Предполага се, че това е гробницата на Ройгос, син на владетеля на Одриското царство – Севт III.
Казанлъшката гробница е световноизвестна заради своите стенописи, истински шедьовър на тракийското изкуство, украсяващи дромоса и погребалната камера. По коридор от необработени камъни през островръх вход се влиза в дромоса с размери 1,12м х 1,96м и с височина 2,25м. Преминавайки покрай неговите оцветени в червено, бяло и черно стени, впечатление правят фризът, украсен с виещи се орнаменти и изрисуваните бойни сцени над него. Предполага се, че те пресъздават моменти от живота на погребания и разказват за неговите героични подвизи.
През правоъгълнен вход, обособен от 4 цели каменни блока, и затварящ се някога с еднокрила врата, се влиза в куполната погребална камера с кошеровидна форма с диаметър 2,65м. и височина 3,25м. Самият купол е изграден от тухли в трапецовидна форма, слепени с хоросан, а върхът е покрит с ключов камък, снабден с кръгла тапа. В украсата на гробницата е използвана енкаустична техника (сложна техника за рисуване през античния период, при който пигментите се разтварят във восък, който постоянно трябва да бъде нагряван, за да може боята да е в течно състояние докато се рисува с нея), при която мазилката придобива лъскав блясък. Стената и тук, както и в дромоса, е оцветена в помпеанско червено. Няма как да не се впечатлите от богато изрисувания купол. Основната сцена представя три фигури – на седналия знатен тракиец, увенчан със златен лавров венец (белег за героизиране), на съпругата му с диадема на главата, покрита с воал, седяща върху висок стол и на високата права жена, пристъпяща с поднос към тях. Около главните фигури има множество персонажи, в това число прислуга, музиканти и ратаи водещи впрегнати коне. Сюжетът се интерпретира като погребално угощение с шествие, а според други изследователи стенописът изобразява сватбена церемония, тълкувана като “метафора, олицетворяваща смъртта чрез брака”. В най-горната част на купола с голямо майсторство е изрисувано надбягване с колесници, теглени всяка от два коня. Състезанията с колесници са важна част от погребалните тракийски обреди. Ключовият камък е бил украсен с осмолистна розета.
Казанлъшката гробница е била ограбена още в древността. Въпреки това, в нея са открити някои погребални артефакти като транспортна амфора, фрагменти от местна и вносна керамика, елементи от глинен венец с позлата, златни кръгли апликации и златни нишки, вероятно от украса на дреха, костени предмети, части от въоръжение и юзда, късове дърво и железни гвоздеи, вероятно от погребално ложе. В главната камера са открити останки от мъж и жена, погребани чрез трупополагане (друга погребална тракийска практика е трупоизгарянето), а в коридора пред нея – кости от кон. Не е ясно погребенията дали са извършени по едно и също време. По време на погребалния ритуал, при насипване на могилата, са били извършени определени орфически практики. Това съдим по откритите две жертвени огнища със следи от жертвоприношения. В насипа е открита и изкусно изработена каничка от тънък сребърен лист, украсена с позлатен пояс от фино гравирани лаврови листа.
От всички тракийски гробници на територията на България, към днешна дата само Казанлъшката и тази в с. Свещари са включени в списъка на защитените обекти на ЮНЕСКО. През 2012 г. Община Казанлък подготвя и представя документи, с които кандидатства с проект озаглавен „Долината на тракийските царе“ пред ЮНЕСКО за включването на гробните могили Голяма Косматка, Оструша, Шушманец, Хелвеция и Грифони в списъка на Световното културно и природно наследство.
- Адрес: гр. Казанлък, парк Тюлбето
- Работно време на гробницата копие: всеки ден от 9:00 до 17:00ч.
- Такса вход: възрастни 6 лв.; ученици 2 лв.; деца под 7г. – безплатно
- Всеки последен понеделник на месеца входът е безпалтен
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
