Миналата седмица синът ми (6г.) беше малко разочарован от разходката ни до Овчарченски водопад Горица. Пътеката до него му се стори твърде лека и кратка, а на финала възкликна “Ама, само това ли беше? Нямаше никакво приключение днес!”. Човек трябва да внимава какво си пожелава, защото още на следващия уикенд сюрпризирахме децата с поредното предизвикателство – изкачване на връх Белмекен (2626 м.).
Избрахме за начална точка язовир Белмекен, намиращ се на 1923 м. надморска височина. Това е най-големият язовир с насипна стена на Балканите. До него може да се стигне по пътя през с. Сестримо или през Юндола. Заложихме на първия вариант. Малко след гр. Костенец, завихме на дясно към с. Сестримо. След селото пътят се стеснява и се къдри с множество завои в дълбокото дефиле на р. Крива река (приток на р. Марица). Край яз. Станкови бараки подминахме вдигната бариера, а колкото повече приближавахме Белмекен, толкова повече се увеличаваха дупките. На места бяха направени десетки опити за кръпки, които някой беше оградил с големи камъни. Обикалянето им беше истинско предизвикателство.
При малката стена на язовира има удобно място за паркиране. Районът е много красив и много хора идват тук за пикник, риболов или колоездене.
Нагоре към върха
Информационни табели бележат началото на пътеката. Връх Белмекен обичайно се изкачва от южната му страна, която е много по-лека и достъпна, спрямо стръмната северна страна. Следва се маркировката в бяло-червено-бяло.
Първата част на трасето е с малък наклон и предразполага дори най-неуверените в себе си туристи. Пътеката се извива полегата и леко в дясно по първия хълм, обрасъл в ниска тревна растителност, клекове, цветя и билки. На тази надморска височина високи дървета изобщо няма, поради което ви препоръчвам да разполагате с шапка и слънчеви очила в летните месеци. Слънцето също не е за подценяване, дори когато ви се струва леко хладно. Слънцезащитното би ви спестило някои неприятни моменти след това.
Малко след като подминете последните електрически стълбове, маршрутът се разделя на две, а вие трябва да продължите по дясното разклонение (продължете да следвате маркировката).
Връх Белмекен се намира в Ибърския дял на Рила планина. През годините е носил и имената Бели връх и Коларов. Въпреки височината му, той е от сравнително лесните за достигане върхове в България.
Колкото повече се изкачва човек, панорамата става все по-завладяваща. Язовирът долу с ясните си очертания, става все по-малък и се откроява като разлято синьо петно от мастило на фона на яркозеления пейзаж. Въпреки че юли вече преполовяваше, по отсрещните склонове все още белееха като кръпки останали спомени от снега. Около тях пасеше необезпокоявано свободно пуснато стадо крави. Подминахме малко планинско поточе, набрахме мащерка и неусетно стигнахме до първото ребро по трасето.
Тук вариантът беше или да продължим да следваме маркировката или да продължим на дясно и да скъсим изкачването с поне около 30 мин. Заложихме на втория вариант, където пътеката върви директно към върха. Маркировка няма, но върхът е точно над вас, така че няма опасност да се загубите. Наклонът на терена стана малко по-стръмен и умората започна да се усеща. 30 мин. преди заветната цел си харесахме равно място с невероятна панорама, където си направихме почивка за обяд. Винаги, когато в очите ми се отразява природа, душата ми е лека и щастлива. За да стимулираме децата да продължат нагоре им обещахме след вечеря по една голяма мелба с бисквитки, малини и боровинки. Не съм и предполагала какъв приток на сили може да даде на човек подобна мисъл. Децата драснаха нагоре и по едно време даже ги загубихме от поглед, което пък даде тласък на нас да ги настигнем.
На върха
Докато се догонвахме, се озовахме сам сами на връх Белмекен, един от най-високите в Рила планина. 2626 м. над морското равнище, а под нас се разливаха сините води на язовира, заобиколен от зелени гори и планински върхове.
Най-високата точка е маркирана с метална конструкция, на която се вееше радостно българският трибагреник. Наоколо бяха разпръснати различни по големина пирамиди от натрупани от туристите камъни. Оставихме своя принос върху най-голямата от тях и отделихме още известно време, за да попием колкото се може повече от красотата наоколо.
По обратния път надолу
Когато си изпълнен с удовлетворение, пътят на обратно е лесен – все напред по посока на язовира. Зарязахме пътеката и първата отсечка до реброто я взехме напряко, право надолу през хълма, докато в един момент не се вляхме в първоначалния маршрут. Май бяхме последните слизащи от планината, защото повече не срещнахме други туристи.
На връщане към София, решихме да минем по пътя през Юндола и Белово, за да разнообразим гледките. Определено, състоянието му е по-добро от този, по който дойдохме, а времето до столицата е същото.
Полезна информация:
Как да стигнете до там: Изкачването към вр. Белмекен може да започнете от Юндола или от с. Сестримо, но най-бърз достъп имате от пътеката, стартираща при малката стена на язовир Белмекен. До там може да стигнете по пътя през Костенец, след което имате две възможности – да продължите през Белово и Юндола или през с. Сестримо, но към днешна дата втория вариант предполага силно повредена пътна настилка, осеяна с множество препятствия. Времето и при двата варианта е сходно.
Ниво на трудност: лека до средна (в последния участък), според физическата подготовка. Подходяща за семейства с деца над 5г.
Денивелация: 703м.
Време за изкачване: с децата ни бяха необходими точно 3ч. (в това число и почивка за обяд) да изкачим върха, но обичайно времето е около 2,30ч. при спокоен ход;
Време за слизане: 2 часа
Съвети:
- Задължително е да носите със себе си вода, храна и поне една връхна дреха, например ветровка (при летни изкачвания).
- През зимата районът е лавиноопасен и безопасността изисква да се следва коловата маркировка
- Теренът не предполага задължително туристически обувки. Обикновени маратонки също вършат работа (в летния сезон).
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
