Съвсем обичайна гледка през лятото в Исландия е да се натъкнеш на стадо красиви коне, които развяват гриви по тучните пасища наоколо. Именно тук е мястото, където в генетично най-чист вид все още се отглеждат конете на викингите. Донесени са на острова заедно с първите норвежки заселници.
За да се запази породата, още през 982 г. исландският парламент въвежда пълна забрана за внос на коне в Исландия, благодарение на което днес там се отглеждат единствено представители на вида equus scandinavicus. Неговият генофонд се смята и за един от най-чистите в света.
Според закона, дори породист исландски кон, веднъж напуснал острова, повече не може да се завърне на него.
Исландските коне имат и специфичен допълнителен ход – tölt (ход между тръс и галоп), възникнал заради особеностите на терена. Докато човек ги наблюдава, остава с впечатлението, че правят по едно излишно движение.
През 1783 г., след грандиозно изригване на вулкана Лаки, измират 20% от населението на Исландия и 70% от исландските коне. Според учените, вулканично изригване в такива мащаби се случва веднъж на няколко столетия. Към днешна дата популацията на исландските коне е възстановена, като наброяват около 80 хил. (при 300 хил. души население).
Книгата, в която разказвам за моето исландско приключение, може да откриете ТУК. Освен пътепис, в него съм включила ценен пътеводител, както и три готови програми за разглеждане на острова.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
