Имало някога великолепен античен мегаполис на име Хераклея Синтика. Населението му наброявало над 40 хил. души и форумът, както и търговската му улица винаги били огласяни от оживена глъчка. Градът бил толкова значим, че самият македонски цар Филип II го избрал за своя лятна ловна резиденция. Разцветът продължил от V в. пр. Хр. до VI в. За съжаление, след няколко природни катаклизма блясъкът на Хераклея Синтика угаснал. Над 100 години археолозите търсят загубения град, докато едно случайно събитие не доказва, че градът се намира само на 2 км. от днешното с. Рупите до гр. Петрич.
Чухме тази завладяваща история в Исторически музей Петрич. Любопитството ни беше допълнително разпалено и от красивите артефакти, достигнали до нас от античния град. Нямаше как да не тръгнем директно към Хераклея Синтика и да видим с очите си какво са открили досега археолозите.
Къде се намира Хераклея Синтика
До Хераклея Синтика водят два пътя. Ние пристигнахме, откъм минералните извори в местността Рупите, като достъпът между двата обекта се осъществява по черен път. Препоръчвам ви да минете по другия, през с. Рупите. В края на статията съм описала маршрутите по-подробно.
Намерихме античния град в подножието на възвишението Кожух. Кой би предположил, че хълмът над нас някога е бил активен вулкан, избухнал последно преди около 20 хил. години. Днес само минералните извори в близост и миризмата на сяра напомнят за някогашното експлозивно минало на района.
Разкопките за сезона вече бяха приключили и обектът на места беше зазимен под защитни насипи и найлони. Наоколо отново беше избуяла растителност, което ни напомни, че природата има безмилостното свойството да поглъща историята и да я обгръща в забвение. Зачудих се какво ли ще открият след хилядолетие от нас бъдещите археолози.
История на Хераклея Синтика
Тракийското племе синти
Съществуват данни, че районът на Средна Струма е бил обитаван още през късния неолит, но няма доказателства на мястото да е съществувало селище. От древноримския историк Тукидид знаем, че през втората половина на I хил. пр. Хр. тук вече се е установило тракийското племе синти. Споменати са във връзка с похода на одриския цар Ситалк срещу древно македонския цар Пердика II през 429г. пр. Хр. Предполага се, че по това време античният град е носил името Синтия (Синтике). Още тогава мястото е било развит металургичен център.
В границите на Антична Македония
В края на IV век пр. Хр., по време на управлението на Филип II, градът става част от македонското царство. Като доказателство за това служат откритите при разкопките оловни тежести от прашка, на които са изписани имената на генералите на владетеля. Намерени са и македонски монети с лика на владетеля от същия период.
Тъй като македонските царе са се смятали за преки потомци на Херакъл, се предполага, че тогава градът получава името Хераклея. Оттогава започва истинският разцвет на града, продължил над десет века. Местоположението му е стратегическо, осигуряващо достъп до Централна и Западна Европа. Природните му дадености пък го превръщат в любима лятна ловна резиденция на Филип II и неговите наследници.
От тук през 340 г. пр. Хр. тръгва първият поход на Александър Македонски, срещу медите, който едва на 16г. възраст се настанява в града със своя гарнизон. Да, именно от нашите земи започва завоевателната кариера на този велик военачалник.
Хераклея Синтика и Римската империя
В края на II век, Хераклея Синтика е завладяна и попада в пределите на Римската империя, като част от Първа македонска област със столица Амфиполис.
В този период развитието на града отново е в подем. Градоустройствения план бива подчинен на т.нар. Хиподамова система, при която улиците се пресичат под прав ъгъл, а кварталите са с правилна четириъгълна форма.
Залезът на Хераклея Синтика
Античният град процъфтява до IV-V век, когато бива сполетян от няколко природни катаклизми и повече не се възстановява напълно. През 388г. мощно земетресение разтърсва Хераклея Синтика, като от труса има множество поражения. Сериозно пострадали са гражданската базилика и търговските помещения в северната част на форума. Ниските части на града биват покрити с над два метра наноси от образувалата се по р. Струмешница приливна вълна.
През 425 г. Хераклея Синтика е сполетяна от поредното силно земетресение и последвалата нова приливна вълна. Вследствие на това, голяма част от населението се преселва в днешния град Сандански и Хераклея Синтика започва да запустява.
Последните сведения за античния град са от началото на VІ в., при управлението на император Юстиниан І, от който период се знае, че Хераклея Синтика продължава да плаща данъци в полза на владетеля. За това свидетелства и намерена монета от времето на Юстиниан І. След VІ в. градът все още съществува като византийско селище, отдавна загубило предишния си блясък. През 837г., при управлението на хан Пресиян, Хераклея Синтика става част от Българската държава.
Хераклея Синтика днес
“Нотариалният акт” на Хераклея Синтика
Останките на античния град са били познати на археолозите много преди да узнаят неговото име. През 2002г. полицията задържа иманяри и изземва от тях епиграфски мраморен паметник с латински текст. Според проф. Георги Митрев това е писмо на император Галерий и цезар Максимин Дая от 308 г., в което владетелите се обръщат към хераклейците в отговор на молбата им да възстановят изгубените градски права. С това биват попарени надеждите на гръцките археолози, че ще открият отдавна търсения град Хераклея Синтика на тяхна територия.
От 2007 г. археологическите проучвания на обекта се провеждат под ръководството на доц. Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) и Исторически музей Петрич.
Търговската улица и форума
Не мога да не се развълнувам пристъпвайки по търговската улица на град, който някога се е простирал на площ над 12 кв. км. Сигурно и преди 1-2 хилядолетия жителите му са били същите човеци като нас, разхождали са се тук на същото това място, смяли са се, тревожили са се, разменяли са погледи и клюки, надничали са в магазинчетата.
Търговската улица се намира при северната част на форума. Някога тя е била покрита, а красиви колони с коринтски капители са поддържали керемидения покрив. Върху тях са били поставени мраморни архитрави (греди), носещи корнизите с улуци, украсени с лъвски глави. При дъжд насъбраната вода се е изливала от устите им към площада.
Колоните все още лежаха натрошени на земята от земетресенията. В тревата се подаваха изящните капители, самотен спомен за някогашен разкош и великолепие. Градът ми напомни колко преходно е всичко около нас. Един ден няма да ни има и нас, и нашите градове.
И днес ясно личи, че на търговската улица на Хераклея Синтика е имало 15 верижно разположени помещения, като всяко четвърто е използвано като езически храм, а останалите вероятно са били двуетажни постройки с търговски функции. Площадът с площ от 2500 кв.м., който векове наред е бил сърцето на града, все още е покрит с плочника си от IV век. Източната и южната страна на форума са били без колонада, а западната все още не е проучена.
Храмът на Немезида
Един от езическите храмове по търговската улица на Хераклея Синтика е бил посветен на Немезида – крилатата древногръцка богиня на възмездието. Подобно откритие е изключително рядко дори в световен мащаб.
Гражданската базилика (Съдебна палата)
В северния край на форума открихме една от най-запазените постройки в Хераклея Синтика – гражданската базилика, една от малкото открити на Балканския полуостров.
Макар да свързваме понятието “базилика” с религиозни дейности, сградата е изпълнявала съдебни и управленски функции. През римския период Хераклея Синтика е бил град със собствено самоуправление. В сградата са се събирали градските първенци, за да решават обществени въпроси или са се провеждали публични съдебни процеси. Членовете в градския съвет са били избирани за срок от една година. Постът се е приемал за висока чест и заемащите го не само не са получавали възнаграждение за работата си, а сами са заплащали участието си в управлението на града. Според открит надпис в Сандански, длъжността е струвала 500 сребърни монети, двойно повече от средното възнаграждение на един военен по онова време.
Прекрачвайки масивния мраморен вход, по чийто праг все още личаха следи от отварянето на портите, се озовахме в главната зала с размери 22м. дължина и 16м. ширина. Гражданската базилика се е простирала на площ от 351 кв. м. Предполага се, че типично за периода, към който е датирана (IV век), сградата е имала двускатен покрив. Част от стените все още са запазени с височина над 5 м. Ясно се различават редуващи се пояси от ломени камъни и римски тухли, което предотвратява появяването на масивни пукнатини на зидовете. На места се забелязва, че отвътре гражданската базилика е била измазана с щукатура в четири цвята. Сградата е разрушена от земетресението през 388г. и повече не е възстановена, за разлика от търговските помещения в съседство. Вероятно е била използвана по-късно за стопански цели.
Базиликата
В отсрещния край на търговската улица, в североизточния ъгъл на форума е разкопана базилика, за която се твърди, че е най-древния раннохристиянски храм известен в Югозападна България. Предполага се, че съществува от 400г., след като император Теодосий I обявява ортодоксалното християнство за единствена религия в Източната римска империя. За целта, към вече съществуваща гражданска постройка се добавя абсида откъм източната й страна, изграждат се вътрешни надлъжни зидове и така се създава трикорабна християнска базилика. По-късно към нея е пристроен притвор.
Клоака максима
Едно от най-големите инженерни постижения от времето на Римската империя, от които са се облагодетелствали и нашите земи, са канализационните системи изградени в полисите. И Хераклея Синтика не е изключение от правилото. При разкопките археолозите попадат на клоака максима (Cloaca Maxima) – добре запазена голяма зидана канализационна тръба, в която би могъл да влезе и човек. Предполага се, че е изградена в края на III век. Над магазините на търговската улица е установена цяла канализационна система с по-малки и по-големи разклонения.
Артефакти
При археологическите разкопки са открити разнообразни и впечатляващи артефакти. Изумително е как земята ги е запазила за нас и векове по-късно може да ни разкаже невероятни истории. Днес те могат да бъдат разгледани в новия Исторически музей на гр. Петрич.
Голямата мраморна статуя
През 2018г. учените откриват на 4 м дълбочина под каменното стълбище на форума великолепна мраморна статуя на мъж в цял ръст. Височината й е 195см., но за съжаление главата не е открита. По стила на облеклото и величествената поза археолозите я датират към началото на I век и допускат, че изобразява император Август (27 г.пр.Хр. – 14г.) или Калигула (37 – 41 г.).
Монети
В античния град до момента са открити над 2000 монети, обхващащи периода VIв.пр.Хр. – V век. Предполага се, че докато е в пределите на Римската империя, Хераклея Синтика е получила правото да сече собствени монети.
Огърлица
В един от магазините на търговската улица е открита изящна златна огърлица от IV век със сложна плетка. Дължината на бижуто е 48 см. и тежи внушителните 50гр. Тъй като това е единственото открито бижу в същия обект, предполага се, че е загубена при евакуацията по време на поредното мощно земетресение.
Мраморна женска глава
От разкопките на Хераклея Синтика се появява и изящна мраморна глава на жена в елинистичен стил. Предполага се, че е част от цяла статуя, която все още не е намерена. Най-впечатляващото при тази находка е прическата на дамата, сплетена на сектори като пъпешова кора. Женски изображения с подобни прически са открити върху монети с образа на богинята Артемида от средата на IV век пр. Хр. в Егейска Тракия. Предполага се, че скулптурата е от I век пр. Хр.
Маските
В Хераклея Синтика е открита и работилница за изработка на театрални маски, което навежда на мисълта, че предстои да бъде намерен и амфитеатър, с какъвто обичайно са разполагали големите римски полиси. Самите маски са много красиви, изразяващи различни настроения. Датирани са към II – III век.
100 НТО Хераклея Синтика е част от 100-те национални исторически обекта.
В края на нашата обиколка попитах екскурзовода накъде води голямото запазено стълбище, тръгващо от магазините нагоре към хълма. Отговори ми, че според археолозите във високите части на възвишението би трябвало да е бил разположен кварталът на градския елит. Предполага се, че са разкрити едва 1% от Хераклея Синтика. Имам усещането, че най-хубавото от археологическа гледна точка тепърва предстои и най-внушителните находки се намират все още под земята.
Добрата новина е, че община Петрич е получила одобрение на нов план за развитие на региона и предстои консервиране и реставрация на античния град. Нямам търпение да видя как безценните археологически разкопки се превръщат в туристически обект от световна величина.
Полезна информация:
Как да стигнете до Хераклея Синтика:
Античният град се намира на 1-2 км. от с. Рупите и на 10 км. от гр. Петрич. От София разстоянието се изминава за около 2ч. и 20 мин. На място има паркинг.
GPS координати: 41.449708, 23.265261
До античния град можете да стигнете по два начина:
- През с. Рупите (червеният маршрут) – слизате от автомагистрала Струма при Ново Делчево в посока гр. Петрич. При разклона на Зеленчукова борса, завивате към с. Рупите и след като излезете от него в посока североизток, асфалтов път ще ви отведе до Хераклея Синтика. Следвайте табелите! Лично аз ви препоръчвам този вариант.
- През минералните извори и храма на Ванга на местността Рупите (синият маршрут) – тук ще ви се наложи да минете през участък, където пътят е черен и силно неподходящ при кално време.
Работно време и цени на билетите:
Информация за цени на билетите и работното време на Хераклея Синтика може да откриете ТУК.
Необходимо време:
Отделете си около 1 час, за да разгледате античния град и да чуете беседата.
Други забележителности наоколо:
- Исторически музей гр. Петрич;
- Къща-музей на Ванга – гр. Петрич;
- Местност Рупите и храм Св. Петка Българска;
- Самуиловата крепост;
- Чуриловски манастир;
- Лешнишки водопад;
- Петрички манастир “Св. Петка”;
- Роженски манастир;
* Статията е създадена в партньорство с Община Петрич и отразява искрените ми впечатления от преживяното.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
