Сигурна съм, че няма българин, който да не е чувал за Перперикон, наричан още българският Мачу Пикчу. Славата му се е понесла по света и обектът е признат за археологическо откритие от световно значение. Хълмът е известен още през къснобронзовата епоха и бързо се превръща в култов център с масивни скални олтари. Херодот ни разказва, че тук се е намирало прочутото светилище с прорицалище на древния тракийски бог Дионис – Загрей. Неговата жрица била известна колкото прословутата Пития – делфийската пророчица от храма на Аполон.
Къде се намира Перперикон?
Перперикон е разположен само на 15 км. от гр. Кърджали. Поемате в североизточна посока по пътя за Хасково. Още при влизане в с. Чифлик указателни табели ще ви насочат да завиете наляво към с. Стремци и с. Горна крепост. Малко след с. Мургово нова табела ще ви насочи отново вляво и неусетно ще се озовете на обширния паркинг в подножието на скалния град. Тук има сергии за сувенири и е мястото, от където да вземете печата си в книжката 100 национални туристически обекта. Имайте предвид, че може да се плаща само в брой (към 2023г.).
Важно: Добре е да се сдобиете с карта от някоя от сергиите и чуйте напътствията как да обиколите Перперикон, защото обектът все още не е добре облагороден и е труден за ориентация и разбиране какво точно гледате.
История
Има данни, че Перперикон е бил населен още през къснобронзовата епоха. Районът около него някога е бил част от територията на тракийското племе беси, а скалният град е бил столица и крепост с царски дворец. Мястото е стратегическо, оградено удобно от три страни от река. Цяло столетие археолозите търсят прословутото светилище и храм на Дионис, популярно колкото това на Аполон в Делфи. При разкопките изследователите попадат на храм който точно отговаря на описанията в историческите извори. По тази причина, проф. Николай Овчаров приема, че именно тук е храмът на Дионис, просъществувал до началото на 5 век.
Когато през 45г. Тракия става част от Римската империя Перперикон се сдобива с изсечени в скалите улици, колонади, архитектурни комплекси, храмове, жилищни сгради и мощни крепостни стени. През 378г. готите убиват император Валент и опустошават Източните Родопи, включително и скалния град, който по-късно отново е възстановен.
Смята се, че Перперикон е първият център в Родопите на новата религия – християнството, и от тук започва нейното разпространение в района. През 2005г. на територията на скалния град са открити останките на най-старата църква, откривана някога в региона. Датирана е към края на 4 и началото на 5 век. През Средновековието Перперикон се превръща във важен административен център и седалище на епископската катедрала. При османското нашествие през 1361г. хилядолетният свещен град е напълно унищожен и потъва в забрава.
“Перперикон е място, където можеш необезпокояван да размишляваш над изгрева и залеза на цивилизациите …” – Филип Кар-Гом
Архитектурен план
В подножието на обекта днес се строи музей, който да приюти всички намерени при разкопките в скалния град артефакти. Подкрепям идеята тези предмети да могат да бъдат разгледани в контекста, в който са използвани някога.
Нагоре по хълма има изградени облагородени алеи, които развеждат посетителите из целия комплекс, а там където преминаването сред руините е затруднено, са изградени дървени пътеки и платформи. Най-общо Перперикон се състои от Акропол на върха, Дворецът-светилище, както и северно и южно подградие.
Важно: Вземете със себе си удобни обувки, вода, шапка и слънцезащитно, особено ако посещавате Перперикон през летните месеци.
Свещеният път към храма на Дионис
Първото нещо, което ще видите от дясната си страна след 10 мин. разходка е Свещеният път към храма на Дионис. Той представлява 100-метров, издялан в скалите проход със стъпала, който води директно към прословутото светилище.
Южен квартал
След като се изкачите през скалния проход и завиете вляво, ще се озовете в т.нар. Южен квартал. Според археолозите, това е едно от най-гъсто заселените предградия на Перперикон. Край пътеката ще видите различни по размер шарапани. Това са издълбани в скалите вдлъбнатини, в които девойките с боси крака са тъпчели гроздето за направа на вино.
Ще видите и добре запазена цистерна за вода с правилни форми и изсечена директно в скалата. Събирала е до 270 хил. литра вода и се твърди, че е най-голямата откривана някога на Балканите.
Наблизо са и останките на голям раннохристиянски храм с размери 25 на 15 м. По очертанията й личи, че някога това е била трикорабна базилика на два етажа с колони. Според археолозите е функционирала до 14 век. Около нея личат очертанията на различни сгради.
Дворецът светилище
В края на скалния проход се намират останките от Дворецът светилище. Градежът е от големи и прецизно издялани каменни блокове, редени без хоросан. Някога в двореца се е влизало последователно през две големи порти, от които днес са останали само праговете. От това, което е останало от двореца, е доста трудно да си представите тронната зала, всички стаи и коридори, от които е бил съставен той. Било е нещо внушително и се предполага, че се е извисявал поне на три етажа. До тронната зала водят пет широки стъпала. Тя е дълга над 30 м. и някога е посрещала делегации и важни гости. Не пропускайте да си направите снимка на трона на Перперикон.
Под нивото на пода са открити 15 ограбени каменни гробници, но предвид местоположението им, вероятно са принадлежали на висши аристократи или жреци.
Храмът на Дионис
Според проф. Николай Овчаров основната култова зала в двореца е дълго търсения от археолозите храм на Дионис. Херодот разказва, че светилището било пазено от царския род на траките беси. Тук пророчицата е правила предсказания изливайки свещено вино и билки в пророческия огън. Според римския автор Светоний тук са идвали Александър Велики и Гай Октавий (баща на първия римски император Октавиан Август), за да научат своята съдба. Храмът на Дионис функционира от края на бронзовата епоха до началото на 5 век.
Залата на храма е с овална форма и се смята, че съществува още от къснобронзовата епоха. В центъра й, на 3 м. височина има кръгъл каменен олтар с диаметър 2м със следи от обгаряне. Залата не е имала покрив и ритуалите са се извършвали под открито небе. След приемането на християнството помещението е било затрупано, за да бъде забравен култът към Дионис.
“Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената планина на Дионис, се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще стане господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето – знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар.” – Гай Светоний Транквил
Акрополът
Добре запазено каменно стълбище води до южната порта на Акропола на върха на хълма.
Западната част на Акропола
Дървени пътеки водят посетителите над самите разкопки. Разкрити са Малкия дворец от 2-5 век, който е служил като резиденция на римските управители на Перперикон и е имал 17 помещения. Изумителна е сложната канализационна система, която е предотвратявала наводняване на скалния град при обилни валежи и е отвеждала водата извън крепостните стени. В самите скали са издялани улеи и шахти, покрити с каменни плочи.
Запазени са и основите на замъка на средновековен Перперикон. Построен е в края на 12 век от дялани камъни споени с хоросан. Главната порта е била от източната страна, а крепостта е била охранявана от няколко кули. Над източната порта са се издигали две от тях, а тази охраняваща западния вход е запазена до височина от 10м. и е била на няколко етажа. В единия край на Акропола са намерени запазени вкопани в земята глинени питоси от римския период на скалния град.
В западната част на Акропола са открити останките на еднокорабна базилика със запазен амвон от края на 4 век. Това е най-старият християнски храм откриван някога в Родопите. По-късно към него са пристроени баптистерий (кръщелня) и жилищни постройки, като постепенно базиликата се е превърнала в манастир. Амвонът, заедно с много други открити при разкопките артефакти могат да бъдат видени в Исторически музей гр. Кърджали.
Питейната вода за Акропола се е осигурявала благодарение на издълбана в скалите цистерна с правоъгълна форма. Някога тук е имало извор, а цистерната е побирала до 250 хил. литра вода.
В северозападния край на крепостта е открит гъсто заселен квартал с жилищни постройки и прави улици между тях.
Любопитно: На Перперикон е намерен единственият златен печат на българският владетел цар Иван Александър (1331 – 1371г.).
Източната част на Акропола
В източната част на Акропола е разкрит римски форум обграден от сгради на по два, три етажа. От южната му страна е имало търговска улица с колонади. За една от сградите в близост се предполага, че е храм на Аполон. Улицата стига до останките на голяма гражданска базилика. След приемане на християнството към нея е добавена апсида и сградата се превръща в християнски храм.
В тази част на Акропола са открити множество християнски каменни гробове с ориентация изток – запад. Отгоре са били покрити с масивни каменни плочи. В един от тях е извършено погребение на “вампир”. Тялото е открито със забит в сърцето железен лемеж. Като цяло, ритуалите за защита от вампири са били популярни в региона векове наред.
Археолозите попадат и на най-стария в османската археология мавзолей (тюрбе). Тялото е било положено в свита поза настрани, заедно с 2 ножа и сребърна монета от 14 век.
Любопитно: Не пропускайте да видите изсеченото в скалите изображение на тюркската богиня на плодородието Умай.
Тепърва на археолозите им предстои още много работа по разкриването на Перперикон. Тази година (2023г.) предстоят проучвания в южния квартал, а аз се надявам да се намерят средства, които да помогнат скалният град да се превърне в модерен туристически обект, който да привлича гости от цял свят.
Полезна информация:
Местоположение:
Перперикон е разположен само на 15 км. от гр. Кърджали. Поемате в североизточна посока по пътя за Хасково. Още при влизане в с. Чифлик указателни табели ще ви насочат да завиете наляво към с. Стремци и Горна крепост. Малко след с. Мургово нова табела ще ви насочи отново вляво и неусетно ще се озовете на обширния паркинг в подножието на скалния град.
GPS координати: 41.716791, 25.468556
Работно време и цена на билетите:
Актуална информация за цената на билетите и работното време на Перперикон може да откриете ТУК.
Забележителности наоколо:
- Исторически музей гр. Кърджали
- Манастир. Св. Йоан Предтеча до Кърджали
- Пещера Утробата
- Храмът на Орфей при с. Татул
- Златоград
- Средновековна крепост Моняк
* Използвана литература – “Свещеният Перперикон. Домът на боговете”, Николай Овчаров
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
