Минаха месеци от незабравимото ни пътешествие в Исландия през юли – началото на август. Защо Исландия ли? Мисля, че за пръв път мисълта ми трайно се закотви върху тази непозната за мен държава от Instagram. Пленяващи, бих казала дори магични снимки, направени от непознати за мен хора на това удивително място. Докато околните мечтаят за плажове и палми, ние още през декември си купихме самолетни билети за Исландия.
Полетът на Lufthansa до Исландия беше с прекачване през Франкфурт. Излетяхме от Германия по тъмно, пълен мрак. След около час започна да се развиделява. Хоризонтът порозовя и небето ставаше все по-червено. Човек би възкликнал какъв красив изгрев, ако това не беше всъщност залезът над севера. Кацнахме по светло в Кефлавик, въпреки, че беше около полунощ. С шатъл от летището след 5 мин. пристигнахме пред офиса на рент а кар компанията. Набързо оформихме документите и взехме ключовете за предварително избрания от нас Jeep Renegade. С пълен резервоар и заредени с много очаквания, отпрашихме към нашата къщичка на около 30 мин от летището.
Първата ни нощ в Исландия! Въпреки че бяхме спали едва няколко часа, станахме пресни, пресни към 6:00ч. местно време. Навън беше толкова светло, че все едно бяхме проспали половината ден и сме се събудили по обяд. Отскочихме до близкия морски фар, напълнихме багажника с провизии и потеглихме по предварително начертаната ни програма по известния Golden circle.
Национален парк Тингветлир (Þingvellir)
Национален парк Тингветлир се намира в югозападна Исландия и е час от световното наследство на ЮНЕСКО. Мястото е от историческо значение, тъй като още през 930г. там е заседавал първият Исландски парламент (Алтингът). Събранията са се провеждали всяко лято под открито небе и така до 1798г., когато е разпуснат от датчаните. Тук през 1000г. Парламентът взима решение за приемане на християнството, а на 17 юни 1944г. Исландия провъзгласява своята независимост от Дания.
Това е единственото място, където можете да се наблюдава на сушата разломът между Евразийската и Северноамериканската тектонични плочи, които между впрочем всяка година се отдалечават една от друга с 2 см.
През парка тече река Йоксара, на която видяхме първият си исландски водопад Öxarárfoss (Йоксарарфос).
Тъй като се намира само на 40 мин от Рейкявик, паркът е силно посещаван и особено в топ сезона е твърде пренаселено. Като почти всички забележителности в Исландия, вход няма.
Геотермална зона Хаукадалур (Haukadalur)
На около 80км от столицата ни очакваше “оригиналният” Geysir, дал името на всички гейзери по света. Самото наименование произлиза от исландската дума gjósa, която означава ”изригвам”. През годините активността на Geysir значително е намаляла, поради което изригва на все по-големи интервали и с все по-малка височина. За щастие, на около 400м от него успяхме да се насладим на много по-атрактивният гейзер Strokkur. На всеки 4-10 мин бълбукащата синьо-зелена вода се изстрелва на височина над 20 м. Водата е много гореща, трябва да се внимава! През цялото време ни съпровождаше натрапчивият аромат на сяра, но след известно време се свиква.
Водопадът Гюдълфос (Gullfoss)
Първият ни WOW водопад в Исландия, който ни посрещна с красива дъга над него. В превод името му буквално означава “Златният водопад”. Гюдълфос е може би най-известният водопад в Исландия. Част е от гледчеровата река Хвита (Бялата река), широк е около 2,5 км. и е един от най-мощните водопади на територията на Европа със своята двойна каскада от 105 фута. Всъщност Гюдълфос е съставен от два отделни водопада. От горния водата пада от височина 21 метра, а от по-ниската част водните маси се стичат от 11 метра към речното корито. През летните месеци водата се стича със скорост 130 кубически метра в секунда, което означава, че тя може да запълни сградата на намиращия се наблизо туристически музей за около 3 секунди. Препоръчвам ви да се качите и по горната пътека, за да видите Гюдълфос и от различен ъгъл.
Вулканичното езеро при кратера Kerið
Това беше единственото място,за което ни поискаха пари за вход (400 ISK), тъй като е частна собственост, но пък паркингът беше безплатен (обикновено е наобратно). Представяте ли си да си имате собствен вулканичен кратер! Направихме пълна обиколка по ръба и слязохме до езерото долу по малка пътечка. Ако нивото на водата е ниско, може да се поседне на самотната пейка край брега. Калдерата е дълбока около 55 м, 170м широка. Предполага се, че е на възраст около 6 500 г. Синьо-зелената вода (поради специфичния минерален състав), подчертана от червените вулканични скали наоколо, създават една наистина впечатляваща гледка.
Фермата на леля Ана
Денят се изтъркули неусетно и се озовахме във фермата, в която бяхме наели стая за нощувка. Фермата на леля Ана (както и повечето исландски ферми) няма нищо общо с представата ми за ферма до момента. Зелени ливади докъдето ти стигат очите, пухкави бели овце, които се самоотглеждат наоколо и две постройки, сгушени в основата на скални масиви, през пътя се вижда океанът, а в задния двор се стича тънък и много висок водопад.
След като вечеряхме и се почерпихме с ароматния сладкиш на леля Ана с ябълки и канела, решихме да отметнем още две точки от програмата и да отскочим до близките водопади, тъй като вече беше 22:00ч. и туристическите автобуси щяха да са си заминали и нямаше да развалят картинката.
Водопада Seljalandsfoss (Селйяландсфосс)
Селйяландсфосс e водопад на реката Селйяландса, на около 30 км западно от Скогар. Висок е 60 метра и предлага най-незабравимото изживяване, което един водопад може да ви предостави, а именно да минете зад водната му завеса. Дъждобраните са повече от задължителни, но понеже се бяхме екипирали с водоустойчиви туристически дрехи и обувки, останахме си съвсем сухи и без дъждобран. Зад водната завеса чувството е неописуемо! Никога не съм била по-мокра и щастлива! Това е мястото, където за малко да остана без телефон и да загубя всички направени до момента исландски снимки. Докато балансирам по мокрите камъни телефонът ми полетя надолу към водата. Спря се при камъните и тревата и половинката успя да слезе и да го спаси. Свикнала съм да се сбогувам с телефоните си при различни странни обстоятелства, но снимките нямаше да мога да прежаля. За щастие, снимковият материал беше спасен!
Водопада Skógafoss (Скогафос)
Точно на Ring road открихме и следващата си цел – водопадът Скогафос. По името му можете да се досетите, че е образуван по течението на река Скога. С ширина от 26м и височина от 60м, водопадът е един от най-впечатляващите на острова. По-наблюдателните може да го помнят от филмите Thor: The Dark World и The Secret Life of Walter Mitty. Тук Флоки от сериала Викингите открива Исландия в 5-ти сезон. Нищо чудно, че реши, че е открил земята на боговете!
Въпреки уморителния ден, се прежалихме да изкачим всички стъпала до върха му. Обещавам ви, че си заслужава усилията! През лятото пейзажът е електрикавозелен, чак нереален. По течението на реката има пътека за приятни разходки с незабравими гледки.
След такава тежка програма, естественият завършек на деня беше да се приберем във фермата на леля Ана, да спуснем щорите и да се престорим, че навън е тъмно. Завивките са най-меки и уютни за уморените пътешественици.
Книгата, в която разказвам за моето исландско приключение може да откриете ТУК. Освен пътепис, в него съм включила ценен пътеводител, както и три готови програми за разглеждане на острова.
Следва: Моето приключение Исландия (Ден 2)
Моето приключение Исландия (Ден 3)
Моето приключение Исландия (Ден 4)
Моето приключение Исландия (Ден 5)
Моето приключение Исландия (Ден 6)
Моето приключение Исландия (Ден 7)
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
