В сърцето на о-в Бали, насред джунглата край Убуд, се намира Гората на маймуните (Sacred Monkey Forest Sanctuary). Тук туристите не са в зоопарк, а на гости на едни умни, хитри и игриви домакини – дългоопашатите макаци. За пръв път имах възможността да видя маймуни в естествената им среда и много се вълнувах. Предварително знаех, че не трябва да нося каквито и да е храни, както и нищо лъскаво и ценно. Макаците са супер крадливи и лесно посягат на всичко чуждо, което им хване окото.
Шофьорът ни остави пред входа. Сдобихме се с билети срещу скромната сума от 80 000 IDR (около 10лв.) и се понесохме навътре в Гората на маймуните. Веднага ни посрещнаха табели, които призоваваха за наша безопасност да спазваме определени правила. Макар да не са агресивни по природа, това са все пак диви животни и се налага да се съобразим с този факт. Маймуните не трябва да се гледат в очите или да им показвате зъбите си (дори с усмивка) – за тях това е знак за агресия. Още по-малко добра идея е да се посяга към тях, особено към бебетата. Както споменах по-горе, всякакви лъскави предмети и храни ги привличат и ги превръщат в ловки крадци. По-късно се убедих с очите си, че го правят смело и дръзко. Директно отварят чантата на жертвата, която за да избегне по-сериозен сблъсък, трябва да отговори със завидно самообладание. Просто ще ви ограбят пред очите ви.
За обикновения турист гората може и да изглежда просто като атрактивен парк с маймуни наоколо, но за балийците мястото е свещено. Идеята на цялото място се основава на хиндуистката философия “Три Хита Карана” (Tri Hita Karana), преведена като “три източника на благополучие”, изразяващи се в постигане на хармония между човек с божественото, с природата и с останалите хора. И сякаш я постигат по-лесно от нас европейците. Животът им е изпълнен с искрена и дълбока вяра, изразяваща се всекидневно в поднасяне на малки молитвени дарове в чест на боговете – малки панички от палмови листа пълни с цветя, ориз и дребни предмети. Целият живот на балийците е един безкраен ритуал и церемонии.
В гората има три молитвени хиндуистки храма. Според древната свещена книга Pura Purana, изработена от палмови листа, те са построени около 14 век. Главният храм Pura Dalem Agung е посветен на бог Шива. Свещеният воден храм Pura Beji местните използват за духовно и физическо пречистване, отправяйки молитвите си към богинята Ганга. Третият храм – Pura Prajapati, обслужва церемониите по кремация. Както навсякъде другаде на острова, в самите храмове се допускат единствено свещенослужители и поклонници, но не и зяпачи. Разбира се, уважихме това им право и ги разгледахме само през оградата и портите им, без да смущаваме вярващите.
Още на първите алеи ни посрещнаха любопитните домакини. Някои просто ни разглеждаха, други подремваха на сянка, а трети бяха твърде заети в социални дейности като взаимно или направо групово пощене.
Знаех, че от дърветата наоколо ни гледат стотици хитри очички. В гората, на територия от 12,5 хектара, живеят около 900 макака, обособени в 7 групи, всяка от които със свой район, който ревностно брани. През сухия период, когато водните ресурси са ограничени, нерядко се стига до сблъсъци между тях, в опитите да се прекоси чужда територия и да се достигнат реката или някое езерце.
Навлизайки все по-навътре, дърветата ставаха сякаш все по-високи и по-нагъсто. Заслушвайки се, установих, че никога не съм била в подобна гора с толкова непознати звуци. Освен очакваните маймунски крясъци, се чуваха и различни непознати птици и от време на време писъка на някои уплашен турист. Джунглата ни погълна неусетно. В Гората на маймуните могат да се преброят над 115 вида дървета, някои от които на възраст над 100г. Отделни екземпляри дори се считат за свещени и около тях се извършват религиозни ритуали. От дървото Pule Bandak, за което се вярва, че съдържа в себе си духът на гората, се правят (без да се убива самото дърво) свещени маски, използвани при церемонии в храмовете, а листата на дървото Berigin се използват в ритуалите по кремация.
Беше станало време за обяд, но само за маймуните. В гората има гледачи, които ежедневно по три пъти осигуряват на малките бандити необходимата храна. Дребен балиец в зелен саронг и мачете в ръка, съсредоточено съсичаше на парчета кочани царевица и сладки картофи, като ги разпръскваше наоколо. Макар да са всеядни, персоналът храни макаците предимно със сладки картофи, банани, листа от папая, царевица, краставици, кокос и други местни плодове. Храната за всяка група се оставя на различни места, за да се избегне излишен конфликт между тях. При все, че наоколо имаше навсякъде разпръсната храна, няколко хитреци се опитваха да отмъкнат от гледача си няколко батата през мрежата, зад която бяха складирани. Маймунска работа! Ако все пак настоявате да ги нахраните, моля не внасяйте нерегламентирани храни, защото това може да е опасно за здравето на животните! На входа може да закупите десертни банани и бъдете внимателни в контакта си с лакомниците.
Край нас един мъжки правеше демонстрация на огромните си зъби. Макаците живеят до около 20г., като мъжките могат да достигнат 8 кг. Нямам представа дали беше алфа мъжкарят на групата, но определено респектираше.
Преминавахме покрай храмове и пагоди, а наоколо бяха поставени причудливи каменни статуи. По странните, а в някои случаи и страховити образи, се открива уникалната смесица на индуизъм с будизъм, примесени с примитивни анимистични вярвания и обожествяване на предците.
В Гората на маймиуните има много мостчета, езерца с риби кои и поточета. На едно място върху каменна ниска стена стояха банда макаци. Погледите им излъчваха лежерност, но съм убедена, че хитрите им маймунски мозъчета вече планираха поредната пакост. Един от минаващите наоколо туристи реши, че от позицията си на по-висш биологичен вид може важно да седне до тях и да се снима. Разбира се макаците не закъсняха да развенчаят дълбоката му заблуда кой командва в гората и веднага го наобиколиха. Точно тези маймуни не само не се страхуват от хората, а и са твърде нахални и самонадеяни. Една от тях триумфално се възкачи на раницата на човечеца на гърба му, отвори наред циповете, хареса си един кабел, нагриза го и разочарована го захвърли на земята пред безпомощния поглед на собственика му.
В такива моменти е желателно човек да запази самообладание и ако може бавно да стане (дори с маймуна на главата) и да се отдалечи бавно. Крясъците и резките движения по-скоро биха уплашили животното, което може да отговори със захапка (и с потенциална заплаха от зараза с бяс). А зъбите им са огромни!
На няколко места попадахме на скупчени туристи, умиляващи се на нещо. Както и сами може да се досетите, това бяха майките с техните бебета. Някои малки бозаеха, други се опитваха да се измъкнат от родителския контрол и да поиграят сами. Излишно е да ви казвам колко са сладки! Женската обикновено ражда по едно малко, рядко близнаци и кърми около половин година. Бебето се превръща в самостоятелен индивид след 10 месеца. И тук е момента да спомена, че най-честата причина за конфликт между макаците и посетителите са опитите да бъде докосвано бебе. Дори и малкото да ви изглежда само, в тази ситуация може да бъдете нападнати не само от майката, а и от всяка друга възрастна маймуна от групата.
Смело реших и аз да си направя снимка за спомен с някой макак, но за по-сигурно избрах да е под надзора на местните пазачи, които се разхождат с прашки и спасяват туристи в беда. Дребният балиец се опита да ми вдъхне кураж: „Няма страшно! Ако стане нещо, ще стрелям с прашката.“. Очите ми станаха на палачинки. „Ама как ще стреляш по мен с прашка?“ „Няма страшно!“, пак повтори той и ми връчи няколко зърна царевица, за да примамя една маймуна наблизо. Седнах на каменния зид, за да изглеждам спокойна и незастрашителна. Но явно прекалих с това впечатление, защото маймуната ми се метна буквално на главата и стоя там докато не благоволи сама да слезе. Реших, че не е в моя полза да пищя, защото вероятно щях да я уплаша и да ми удари няколко зъба, а и не ми се искаше да настъпи суматоха и да се налага пазачът да стреля в лицето ми. Знам ли колко му е точен мерникът!? В края на краищата, запазих самообладание и докато се подхилвах нервно на нелепата сцена, получих своята мечтана снимка с дългоопашат макак, макар и да не си я представях точно такава.
Прекарахме някой друг час с тези хитри, крадливи и забавни маймунски приятели. Близостта с дивата природа винаги ми действа зареждащо. Ако по някаква причина, пътят ви ви отведе до Убуд на о-в Бали, не пропускайте Гората на маймуните. Обещавам ви, ако сте от хората, които обичат животните, искрено ще се забавлявате!
Полезна информация за Гората на маймуните:
- Адрес: Monkey Forest Street – Padangtegal Ubud, Gianyar – Bali (80571); От центъра на Убуд има безплатен шатъл на всеки 15 мин.
- Тел: (+62) 361 971304; (+62) 361 972774
- Официален сайт: http://www.monkeyforestubud.com
- Работно време: всеки ден от 8:30 до 18:00ч. освен през Тихия ден (Нйепи), когато балийците посрещат Нова година
- Билети: възрастни – 80 000 IDR, деца (3-12г.) – 60 000 IDR, деца под 3г. – безплатно; Предварителна резервация не е необходима.
- Време за разглеждане: Отделете си около 2 часа за спокойно разглеждане;
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
