Точно беше захванала златната есен, летните жеги вече бяха само потен спомен и ние се понесохме към Самуиловата крепост, разположена само на 16 км от гр. Петрич. Според мен най-хубавото време да посетите комплекса е именно пролетните или есенни месеци, когато температурите са приятни, а слънцето нежно припича.
Оставихме колата на обособения паркинг на самия край на с. Струмешница и стигнахме прекрасна паркова част покрай брега на реката. Поседяхме на пейките и се полюбувахме на тишината и спокойствието на местността. Наоколо беше осеяно с дървета с интересни причудливи форми. Не знам дали всеки път имаме голям късмет, но при всяко наше посещение до Самуиловата крепост тук никога не срещаме тълпи и посещението всеки път ни носи пълен релакс. Прекосихме пешеходния метален мост над реката и се озовахме пред билетния център за крепостта.
Цар Самуил (997 – 1014г.)
Цар Самуил е първият български владетел от династията на Комитопулите. Син е на комит Никола и Рипсимия. След превземането от византийците на североизточните български земи и падането на столицата Преслав на 5 април 971г., цар Борис II (970 – 977г.) и брат му Роман (977 – 997г.) са отведени като пленници в Константинопол. Съпротивата срещу Византия по нашите земи поемат Самуил и неговите братя Давид, Аарон и Мойсей. Целта им е да укрепят държавата и да си върнат изгубените български територии. Междувременно през 977г. цар Борис II и Роман успяват да избягат от Константинопол, но заради византийските си дрехи, българският владетел бива убит погрешка от българската гранична стража. Така на престола се качва неговият брат Роман. Едва след смъртта на братята си и на цар Роман през 997г., Самуил поема официално управлението на България и се провъзгласява за цар.
Самуиловата крепост
Цялото управление на цар Самуил е подчинено на безспирни битки и противопоставяне на византийския император. Според историческите хроники “Императорът не преставал всяка година да навлиза в България и да опустошава и разорява всичко по пътя си. … Затова той (Самуил) решил да прегради с ровове и огради пътя на императора към България. И понеже знаел, че императорът обикновено навлизал през така наречена Кимва Лонг и Клейдион (Ключ), той решил да прегради достъпа на императора”.
Ето защо българският владетел взима решение да загради Ключката клисура и да изгради дема – защитна преградна стена, между планините Беласица и Огражден. Сложната отбранителна система е дълга 8 км., като Самуиловата крепост е била основното защитно звено, от където е наблюдавана и контролирана цялата местност. Предполага се, че строителството е продължило в периода 1009 – 1013г.
Днес на хълма над десния бряг на р. Струмешница не е останало много от самото землено укрепление. Районът прилича по-скоро на красив зелен парк, отколкото на отбранително съоръжение. Спокойствието в комплекса, което ние заварихме беше в пълен противовес на бурните и драматични събития, на които е била свидетел крепостта по времето на цар Самуил.
Защитните стени
От проведените теренни проучвания се установява, че защитното укрепление е било оградено от три вала с два рова между тях. Всички те са концентрично разположени по склоновете на хълма. Два от валовете са изградени като обикновени земни насипи, докато най-вътрешния е имал сложна конструкция. В основата си валът е каменен, с напречни и надлъжни дървени греди и всичко това засипано с пръст. Върху вала е изградена дървена бойна пътека и стълби за достъп до нея.
Реплики на средновековни землянки
Разхождайки се по облагородените алеи на комплекса попаднахме на възстановени землянки, така както се предполага, че са изглеждали в края на Първото българско царство. Естествено, най-въодушевени да влязат вътре бяха децата и веднага се шмугнаха през вратата.
Няма да крия, че и на мен ми беше любопитно да надникна вътре. Постройките са почти изцяло вкопани под земята и покрити с дървен двускатен покрив. Жилището се състоеше от две свързани помежду си помещения. Стените бяха изцяло облицовани от дърво, което придаваше на землянката неподозиран уют. Насред пода от трамбована глина имаше разположено открито огнище, а обзавеждането беше съвсем скромно – дървено легло и полица на стената.
Паметникът на цар Самуил
В края си широката алея ни отведе до паметника на цар Самуил, държащ в ръцете си символите на властта. Погледът му, вперен безпомощно и молещо към небето, а коленете му леко подвити, сякаш всеки момент ще падне съкрушен на земята. Изумително е как в парче камък може успешно да бъде вградена цялата трагедия на една битка и мъката на един цар и обикновен човек.
Музейна експозиция
Разгледахме и малката музейна експозиция, свързана с историята на крепостта. Вътре открихме и реплика на Битолския надпис на цар Иван Владислав (1015-1018). Намерен е през 1956г. в Битоля в Чауш Джамия, която е градена с камъни от средновековната битолска крепост. Аз няма да повдигам темата чий цар е Самуил. Нека историческите извори говорят сами по себе си.
Тук е и репликата на самуиловата плоча от 992/993г., в памет на неговите родители и брат Давид. Открита е през 1888г. в Преспанско, Гърция, в църквата “Св. Герман” от края на X – нач на XI век. Оригиналът се пази в Националния исторически музей в гр. София.
В малкия музей открихме макет на крепостта, красиви витражи и разбира се, гербът на цар Самуил.
Останки от жилищни сгради
Според Димка Серафимова от Регионален исторически музей Благоевград, която ръководи проучванията на комплекса в периода 1968 – 1973г., хълмът е обитаван между VI век пр. Хр. и началото на XI век.
На възвишението се озовахме на широко равно пространство, където някога е имало голяма група вкопани жилища, обградени от останките от вътрешния вал. Сега от тях личаха само очертанията на основите на землянки и полуземлянки, носещи характерните белези на жилищните сгради от IX – X век. До сега са проучени 43 броя от тях. Пепелта, открита при теренните проучвания, кара учените да предполагат, че селището е било опожарено вероятно при един от походите на император Василий II още преди изграждането на крепостта.
Землянките и полуземлянките са сравнително гъсто разположени една спрямо друга с тесни проходи между тях. Вкопаните части на постройките са имали облицовка от камък или дърво, а домовете са били покрити от дървен двускатен покрив носен от два или три стълба, разположени по надлъжната ос на помещението. Всяка землянка е имала или вградена покрай стената пещ, или открито огнище на пода, който най-често е бил от трамбована глина или дъсчен.
Голямата землянка
Встрани от жилищните сгради, учените попадат на много по-голяма землянка. В западния й край са запазени останките на огнище изградено от каменни плочи. Изолираността и видимо по-големите размери на постройката, водят учените до предположението, че това е личната полевата резиденция на цар Самуил, от където той е ръководил защитата на цялата Ключка отбранителна линия. В пода са открити отворите за колоните, които някога са крепели покрива.
Наблюдателната кула
В северозападната част на вътрешния вал, в най-високата част на хълма, все още стоят основите на наблюдателната кула на земленото укрепление. Зидът е с формата на четириъгълник с размери 5.50м, 6.30м, 6.30м и 6.40м, изграден от ломени камъни, споени с кал. Не се знае колко е била височината на кулата, но вероятно останалата част е била дървена. Днес на място на дървената конструкция се издигат четири бетонни пилона.
Изкачихме се до най-високата точка и от разкриващата се гледка веднага проличава стратегическото местоположение на Самуиловата крепост. Кулата не е имала отбранителни функции и е била конструктивно свързана с вътрешния вал. Служила е като наблюдателна площадка, от която безопасно и лесно са наблюдавани и контролирани военните действия в цялата клисура. Близостта на кулата с голямата землянка, и директният достъп на владетеля до нея, подкрепят тази теория.
Битката при село Ключ (известна и като битката при Беласица)
Началото на управлението на цар Самуил е белязано от успешни битки срещу византийския император. На 17 август 986 г. при Траянови врата е една от най-славните победи на българския владетел. Тогава византийците претърпяват позорно поражение, а василевсът едва успява да се спаси.
Василий II не се отказва и през 1014г. организира пореден поход срещу България, навлизайки с войските си по долината на р. Струма. Изградените защитни укрепления на цар Самуил обаче препречват пътя му и го карат да търси нова стратегия за нападение. Така, на 29 юли 1014 г. византийците заобикалят защитното крепостно съоръжение и изненадват в гръб защитниците при с. Ключ.
Византийският историк Йоан Скилица (XI век) разказва за този трагичен момент от българската история:
„Мнозина паднали убити, а още по- голям брой пленени. Самуил едва успял да се спаси от гибел с помощта на сина си, който смело отблъсквал нападащите. Той го качил на кон и го отвел в крепостта, наречена Прилеп. А императорът ослепил пленените българи – около 15 000, както казват – и като заповядал всяка стотица ослепени да бъдат водени от един едноок, изпратил ги при Самуил. А той, като ги видял да идват в редици и еднакъв брой хора, не можал да издържи това страдание храбро и спокойно, а му призляло, причерняло и той паднал на земята. Присъстващите, които се мъчели да възвърнат дишането му с вода и благовония, успели малко да го свестят. Като дошъл на себе си, поискал да пие студена вода, но когато взел и пил, получил сърдечен удар и след два дни умрял.“
Едва ли днес можем да си представим каква страховита гледка са представлявали ослепените самуилови войници. Достатъчно смразяваща, за да не може да бъде понесена дори от храбър воин като цар Самуил. След смъртта на българския владетел на 6 октомври 1014г. византийският император започва да се титулова като Василий II Българоубиец.
Легендата за ослепените самуилови войници
Според легендата, хилядите ослепени български воини се отправят към Рилския манастир, но тежката зима ги принуждава да останат в с. Добърско (Благоевградско). Там откриват лечебния извор в двора на църквата “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Водата облекчава състоянието им и те се установяват в района, основавайки прочутата и до днес Добърска певческа школа за слепи деца.
Краят на Първата българска държава
Макар и с ужасни последици, битката при с. Ключ не слага край на войната, която продължава още четири години. Гаврил Радомир успешно се противопоставя на Василий II, като дори убива един от любимите на василевса пълководци – Теофилакт. Първородният син на цар Самуил заема престола след смъртта на баща си, но управлява едва една година. През 1015г. цар Гаврил Радомир е убит по време на лов от своя братовчед Иван Владислав, макар лично да се застъпва за него и да го спасява, когато през 987г. цар Самуил избива цялото му семейство заради измяна. Цар Иван Владислав продължава с опитите да възпре византийското нашествие, но пада убит през 1018г. при обсадата на Драч. Това бележи края на Първата българска държава.
Самуиловата крепост е част от 100-те национални туристически обекта (100 НТО).
Полезна информация:
Къде се намира Самуиловата крепост
Самуиловата крепост ще откриете в покрайнините на с. Струмешница (на 5 км. северно от с. Ключ) и на 16 км. западно от гр. Петрич.
GPS координати на паркинга: 41.3950778,23.0342028
Работно време и цени на билетите:
Информация за цени на билетите и работното време на Самуиловата крепост може да откриете ТУК.
Необходимо време:
Отделете си поне 1 час, за да се насладите на парковите пространства в комплекс Самуилова крепост, да чуете беседата или да изгледате тематичните видеа, достъпни чрез табелите с QR кодове.
Други забележителности наоколо:
- Исторически музей гр. Петрич;
- Къща-музей на Ванга – гр. Петрич;
- Местност Рупите и храм Св. Петка Българска;
- Античен град Хераклея Синтика;
- Чуриловски манастир;
- Лешнишки водопад;
- Петрички манастир “Св. Петка”;
- Роженски манастир;
* Статията е създадена в партньорство с Община Петрич и отразява искрените ми впечатления от преживяното.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
