Обожавам планината в цялата й прелест, във всичките й превъплъщения и през четирите сезона – когато прелива от зеленина през лятото, когато се крие гола под снега през зимата, когато се преражда всяка пролет и когато огън гори в листата й през есента. Естествено, всяка планина е различна и предлага различни емоции. Има планини примамващи, има и такива, които те изпълват с респект, дори страх, но има и планини, които те прегръщат топло като родните Родопи. Тук винаги съм у дома си.
Този ден пътят ни отведе до с. Кошница в Средните Родопи. Още щом го зърнахме, веднага ни стана ясно от къде произлиза името му. Обградено отвсякъде с хълмове и възвишения, селото буквално лежи сгушено като на дъното на естествена планинска кошница.
Есента беше в разгара си, земята покрита с дебел есенен килим от нападали листа, леко влажно и кално. Сутрин и вечер падаше гъста пелена от мъгла. Местните, като ни видяха с деца, ни посъветваха да не тръгваме по екопътеките, затова просто избрахме по-краткия маршрут до проходната пещера и крепост Калето, която се намираше отгоре на скалния връх на един от близките хълмове край селото.
Няма как да пропуснете отбивката на пътя с указателна табела за обекта. Бяхме само ние и няколко крави, които блажено пасяха трева наоколо. Почти веднага пресякохме малък дървен мост над р. Арда и стигнахме до разклонение, където жълти указателни табели ни насочиха в дясно.
Трасето се оказа сравнително стръмно (денивелацията е 150м.), поради което добри хора са го облагородили със стъпала и дървени парапети (на места доста неблагонадеждни). Когато въздухът недостигаше, отмаряхме по дървените беседки и се наслаждавахме тихо (до колкото е възможно с деца) на есенната планина.
Пътеката се виеше нагоре по хълма през гората докато не стигнахме основата на голяма скала при върха, приютила крепостта (или каквото беше останало от нея). Тук пътят се разклонява точно до симпатична дървена беседка и поехме на ляво към пещерата.
Първата голяма изненада тепърва предстоеше. Озовахме се пред свода на проходна пещера. Едва ли може да има по-добър естествено укрепен и лесно отбраняем вход на крепост. За да я достигнете, се налага да преминете през пещерата, където горният й край излиза в подножието на крепостта. Вероятно навремето тунелът е бил преграден със стена, на която се е намирал един от входовете й. Главния вход се е намирал на южната стена която е отбранявала подстъпите към крепостта по тясна седловина, улесняваща подхода към върха по пътеки от изток и запад. Денивелацията в пещерата е 35м.
Когато застахме под скалната арка и се обърнахме назад, като в рамка, пред нас се разкри прекрасна панорама над долината на р. Арда и околността. Бяхме само ние и за малко се почувствахме специални, че имаме цялата тази красота само за себе си в този момент. Фантазиите на децата буквално се взривиха. Не беше трудно да се пренесем в отдавна отминали епохи, да си представим нашествениците и смелите отбранители на крепостта. По едно време се появиха дори дракони и други детски фантасмагории.
От задния край на пещерата излязохме при крепостта или по-скоро това, което е останало от нея. Обектът е късноантичен и покрива площ от 2,5 дка. Археологическите проучвания доказват, че е построен през VI век, по времето на император Юстиниан I (527-565 г.), като военна крепост-убежище, която да поддържа и контролира съобщенията и движението по Централния трансродопски път през Средните Родопи. Установени са два периода на функциониране – първият е през VIв., а вторият през XI – началото на XIIIв.
Попаднахме на останките от северната и западната крепостна стена, изградени от ломен и необработен камък, споен с бял хоросан, със средна дебелина на зида 1,70-1,80м. Най-добре съхранена е северната стена със запазена дължина 44,5м. и достигаща на места височина до 3 м.
От западната крепостна стена е останал зид с дължина 38м., като в южния й край е била издигната външна бойна наблюдателна кула с правоъгълен план и конструктивна връзка със самата крепост. Външните й размери са 5,5м / 3,40м., а входът й е бил широк 1м. В момента на мястото на четирите отбранителни кули има изградени дървени такива, а на върха на всяка от тях се вее българския трибагреник.
Гледките от върха ясно разкриваха колко силно стратегическо е било местоположението на крепостта, даващо пълен поглед към цялата околност и най-вече към пътя. Врагът трудно би се приближил незабелязано. За съжаление, целият североизточен ъгъл на крепостта и цялата й източна стена са изцяло разрушени. Предполага се, че това се дължи на земетресение, за което свидетелства и пукнатина в скалата, пресичаща източния склон на върха.
Многобройните фрагменти от съдове с богата украса и оръдия на труда, датиращи от къснобронзовата и желязната епоха, свидетелстват за използването на скалния монолит като светилище в по-древни времена. И това никак не е чудно. Когато човек застане там на върха, като свързващо звено между земята долу и небето над него, е лесно да усети божественото присъствие навсякъде около себе си.
Насладихме се на красивите пейзажи и от четирите наблюдателни площадки. Есенното слънце беше започнало да се смъква зад хоризонта и понеже ни чакаше обратен път, потеглихме надолу. И ако си мислите, че да слезете по стръмна кална планинска пътека, покрита с хлъзгави листа е по-лесно отколкото да се качите по нея – грешите!
В подножието на хълма ни чакаха само кравите, преживящи из шубраците и колата ни, самотно стояща край пътя.
Полезна информация:
- Как да стигнете: Началото на пътеката за пещерата и крепостта се намира на около 23 км от гр. Смолян. От гр. Смолян се минава през с. Чомаково, с. Смилян и на около 1 км. преди с. Кошница ще откриете отбивката, на която може да спрете (обозначена е с информационни табели).
- Работно време: няма, стига времето да позволява да се изкачите до горе;
- Вход: свободен
- Сложност на терена: средна, подходяща за деца над 5г. Денивелацията е 150м.
- Време за разглеждане: Пътеката нагоре отнема около 30 мин. (1,5 км.). Отделете си поне още толкова за пещерата и крепостта и предвидете време за връщане.
- Екипировка: В по-мокро време е хубаво да сте с туристически обувки, а през есента пътеката е покрита плътно с листа, които могат да ви подхлъзнат, ако не внимавате.
Екстремно: Ако имате нужда от допълнително адреналин, могат да ви организират алпийска люлка и да бъдете буквално изстреляни над долината на р. Арда от свода на проходната пещера. На отбивката за крепостта има поставени информационни табели с координати на организаторите.
Наблизо може да разгледате още:
- Пещера Надарска (с предварителна заявка на тел. 0876 929 234 или 0878 588 492) – пещерата е необлагородена
- Пещера Типицето (с предварителна заявка на тел. 0886 390 856) – пещерата е необлагородена
- Водна пещера Голубовица (с предварителна заявка на тел. 0889 293 070 или 0878 450 800) – влиза се единствено с опитен водач и екипировка;
- Пещера Ухловица
- Къснофеодално имение Агушеви конаци, с. Могилица
- Извора на р. Арда
- Каньон Горло
- Екопътека Невястата и Смолянска крепост
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
