Последните години с. Чавдар се прочу като най-добре уреденото село в България. Когато видите гладко асфалтираните улици, добре поддържаните тротоари и градинки, ще се съгласите, че с право е заслужило тази си слава.
Само на час път от София (около 70км) и на около 2 км от селото се намира неолитен археологически комплекс Тополница.
Комплексът представлява правдоподобна възстановка на раннонеолитно селище, съществувало тук преди повече от 7000г. По тези земи е възникнала една от най-старите култури в Югоизточна Европа.
Откритията тук свидетелстват за случилата се някога в региона неолитна революция – първата революция в историята на човечеството, довела до уседналост и полагане на основите на човешкото общество. Установяването на едно място, е естествена причина за поява на строителството и възникването на цели селища. Развиват се земеделието, скотовъдството, а от там и производството различни предмети и оръдия на труда, обработката на кожи, керамични изделия и текстил.
Раннонеолитното селище е открито случайно в Златишко-Пирдопската котловина през 1967г. при подготовка на терена за засаждане на овощна градина. Археологическите разкопки се провеждат през 1968 – 1980 г. под ръководството на проф. Георги Георгиев. През 1970-1971 г. към проучванията се присъединява английска експедиция от Кеймбриджкия университет, която провежда специални палеоботанически проучвания.
Установено е, че селището е било обградено от запад, север и изток от защитен насипен вал и ров с ширина 1,5-2м. Южната страна е била защитавана по естествен път от близката р. Тополница. Освен жилища, тук са открити и десет занаятчийски работилници, което безспорно свидетелства за разделението на труда в общността.
Днес в комплекса са реконструирани общо пет обекта – жилищни сгради, работилници за обработка на кожа, за производство на керамични съдове и каменни оръдия на труда. Всички те са свързани чрез тесни алеи и оградени от дървен плет. Паркът е открит официално на 27.10.2012 г., а в просторната експозиционна зала могат да бъдат разгледани откритите при разкопките артефакти. Тук може да видите и реконструиран древен тъкачен стан от времето на неолита.
Жилищата са се състояли от едно общо помещение с площ от около 40 кв.м., и са построени от забити в земята дървени колове (дъб) и стени от преплетени пръти, измазани плътно с глина, примесена със слама. При разкопките са открити дупките от коловете, маркиращи външните стени на неолитната къща. Дървените елементи, поради органичния си произход, не са достигнали до нас. Постройките са ориентирани в посока северозапад-югоизток. Предполага се, че покривите са били сламени, а подът от трамбована глина.
От входа прави впечатление простотата и практичността на обзавеждането.
В интериора на всяка къща доминира голямата засводена пещ, дебело измазана с глина.
Находките показват, че в центъра на всяка постройка се е намирало малко кръгло огнище с диаметър около 1м., около което вероятно се е въртял семейният живот. То е било издигнато на 10-15см. от пода с височина между 10 и 40 см.
Близо до пещта и ръчната мелница са били вкопавани питосите (зърнохранилищата), обикновено с кръгла или четириъгълна форма.
От намерените в селищната могила предмети, археолозите съдят за развитието на занаятите и начина на мислене на неолитния човек. Глината, освен за подови и стенни замазки, е използвана и за направата на различни съдове за бита и такива с обредна насоченост. Технологията е включвала извайване, сушене, първично изпичане, изрисуване (директно върху червената основа) и вторично изпичане на керамичните изделия. Открити са различни зооморфни (с фигури или във формата на животни) и антропоморфни съдове с апликирани пластични човешки фигури върху тях. За тях се смята, че са използвани в култовите церемонии. Открити са и части от глинени култови “масички”, вероятно изпълняващи ролята на домашни олтари и реквизит на неолитната култово-магическа церемония. Предполага се, че представляват умален домашен еквивалент на големите жертвеници от селищата, в които са се извършвали жертвоприношенията. В неолитното общество, женската фигура олицетворява идеята за бога.
По дъната на някои оставени за сушене преди хилядолетия глинени съдове, са открити отпечатъци от текстил. Благодарение на това, днес знаем, че неолитната тъкачна техника е заимствана от метода на плетенето на рогозки и плетове. Намерени са и глинени тежести от древен тъкачен стан. Всичко това показва, че производството на текстил в този период вече е надхвърлило етапа на първите форми на (нетъкан) текстил – плъстите (метод чрез сплъстяване на вълната).
В работилниците са били произвеждани различни оръдия на труда от камък. Намерени са 14 недообработени брадви от кремъчни скали, каквито не се намират в района. Установено е, че са доставяни от находища, намиращи се в днешна Североизточна България.
Сред находките са и множество накити, лъжици, игли, шила и мотики, изработени от кости и рога на домашни животни, елен или сърна. Кожарските работилници са осигурявали на жителите на селището обработена кожа. Това е била първата изкуствена материя от животински произход. Процесът не е бил лек и в него са се използвали кремъчни или керамични стъргалки, ножове и костени длета.
Ако не ви стига само да гледате, може да останете да пренощувате в някое от жилищата в селището и да се пренесете в неолита. Леглата са разположени на втори импровизиран етаж под сламения покрив, като върху дървените напречни дървени греди са постлани матраци, натъпкани вероятно с вълна.
Обстановката допълва и семпло обзавеждане от ниска масичка и малки трикраки столчета. За неолитния човек всичко това може би е било повече от достатъчно.
Целият район около археологическия комплекс е много приятен за прекарването на един лежерен ден. Облагородена алея води до върха на близкото хълмче, където през 2008г. тук е изграден параклис, посветен на Св. Петка, покровителка на селото. Дворът е красиво озеленен и добре поддържан.
В близост до паркинга малки и големи могат да се позабавляват на богато разнообразие от стени за катерене и въжени атракциони. Децата обожават да щуреят тук. Ако пък ви настигне глада, може да се възползвате от заслона с барбекю и множеството места за хапване на открито.
За съжаление, поради маловодие, ни препоръчаха да не се разхождаме излишно до водопада в местност “Казаните”, само на 6 км. от с. Чавдар. Всъщност той е красива съвкупност от пет по-малки водопада, които образуват еврозионни котли. Обещахме си да се върнем отново някоя пролет, когато да го видим в пълната му прелест.
Полезна информация:
- Местоположение: с. Чавдар, област Софийска, в селото следвайте табелите (не са от кафявите!!!) за археологически парк Тополница
- Цени: възрастни – 2 лв.; пенсионери и ученици – 1 лв.; семейства – 3 лв.
- Работно време: от 10:00 до 18:00ч. (без почивен ден)
- Контакти: 0882 935 336
- Официален сайт: www.chavdar.eu
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
