Напоследък, покрай цялата истерия с коронавируса, много хора пропуснаха пътуването си до Милано. И след последвалите съжаления за неосъществени планове, си припомних и за нашето гостуване в града на модата преди няколко години, което за малко да не се случи. Няма да ви отегчавам с подробности, но като цяло беше едно безкрайно висене на гейта на софийското летище … има няма 6 часа. Вече ми се струваше, че никога няма да излетим, когато накрая и за нас се намери самолет. Пристигнахме в Милано късно вечерта, изнервени и напълно изтощени. Няма да забравя как ни посрещна собственикът на мансардния апартамент, който бяхме наели в кв. Навили. Човекът ни беше чакал търпеливо часове наред, но беше усмихнат и много гостоприемен. Разведе ни по стаите, като беше оставил най-хубавата част за накрая. Очакваше ни прекрасна озеленена тераса и бутилка бяло вино за добре дошли. Под нас се разливаше градът, а над нас имаше само безкрайно нощно небе с безброй звезди. Останалото ще ви разкажа без думи през погледа на моя обектив.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
