През май 2022 година Исторически музей – гр. Петрич, се сдоби с чисто нов дом. Изцяло реновираните и преобразени бивши казарми на града днес съхраняват историческата и археологическа памет на региона. Всичко това се случва по съвместен българо – гръцки проект „Създаване на културен дипол“ в трансграничния район Петрич – Серес. Общата идея на двете страни е чрез съвместно сътрудничество в сферата на културното наследство да се създаде цялостен интегриран туристически продукт. Нямаше как да не заведем децата и заедно да научим нещо повече за най-югозападното кътче на България, което всеки път несправедливо подминаваме на път за Гърция.
Още щом пристигнахме бяхме приятно изненадани от големия и съвсем безплатен паркинг за посетителите. Не предполагахме, че изненадите тепърва предстоят. Огромното пространство пред новата сграда на Историческия музей е превърната в разкошна паркова зона с малко езеро, в което плуваха патици, бели и дори черни лебеди. Децата полудяха от радост и нахраниха пернатите.
Слънцето меко припичаше, а на заден фон красиво се извисяваше Беласица в своята есенна премяна. По алеите наоколо беше пълно със семейства с деца, които в един момент озовавайки се пред входа на музея влизаха да го разгледат. Хареса ми идеята подобни сгради вместо да изглеждат достолепни и дистанцирани, да бъдат естествена част от градската среда и да приканват обикновения човек с любопитство да надникне вътре. А безспорно, човек винаги има какво ново и интересно да научи.
Районът на Петрич през неолита
Най-древните артефакти в колекцията на исторически музей гр. Петрич ни отведоха чак до неолита, от когато са най-ранните данни за човешко присъствие в района. Само на 2 км. южно от с. Тополница е открито поселище датирано от археолозите към края на 6-тото хилядолетие преди новата ера. В онези времена реките Струма, Искър и Дунав са осигурявали достъпа до Централна и Западна Европа. Регистрирани са активни миграционни процеси на населението от юг на север.
Първите селища възникват едновременно със земеделието и животновъдството, които предполагат трайно установяване на населението. Неолитните жилища са били предимно с две помещения, с двускатен покрив и сравнително просто изградени – от преплетени колове, измазани със смес от глина и слама. Културата Тополница-Акропотамос, обитавала района на Средна Струма, ни е оставила интересно наследство от разнообразни артефакти. Тук е открит единствения в Европа неолитен сутеренен храм, на който вторият етаж е бил над земята, а стените са били украсени в червено и биволски черепи. След 4650 г.пр. Хр. селището е изоставено поради настъпили резки климатични промени.
В колекцията на историческия музей намират място глинени идоли, реставрирана битова керамика, глинени съдове, кремъчни, каменни и костни оръдия на труда. Някак е трудно за възприемане, че стоиш пред предмети на възраст над 8 хил. години.
Хераклея Синтика
Перлата в короната на Исторически музей гр. Петрич, естествено, е колекцията от артефакти открити при археологическите разкопки на античен град Хераклея Синтика, за който скоро ще ви разкажа подробно.
Кратка история на Хераклея Синтика
От древноримския историк Тукидид (429 г.пр. Хр.) се знае, че през втората половина на I хил. пр. Хр. районът на Средна Струма се обитава от тракийското племе синти, а градът, който е носил името Синтия (Синтике). В края на IV век пр. Хр. той е превзет от Филип II и не само става част от македонското царство, а и любима лятна ловна резиденция на владетеля. Тъй като македонските царе са се смятали за преки потомци на Херакъл, се предполага, че тогава градът е преименуван на Хераклея. По-късно, в края на II век, Хераклея Синтика става част от Римската империя, а след разделянето й – част от Византия. Градът процъфтява до IV-V век, когато бива опустошен от силни земетресения и повече не се възстановява напълно. Последните сведения за Хераклея Синтика са от началото на VІ в., при управлението на император Юстиниан І.
Археологически находки
Издирван от археолозите над един век, в края на краищата се установява, че Хераклея Синтика се е намирала на южния склон на изгасналия вулкан Кожух, край днешното с. Рупите. В Историческия музей намерихме “нотариалния акт” на града, т.е. мраморната плоча от 307-308г., която посочва неговото име. Изсеченият латински надпис е отговор на римския император Галерий и неговия цезар Максимин Дая до общинската управа на Хераклея Синтика.
Впечатлихме се от голямата римска статуя разкопана през 2018г на 4м дълбочина под каменното стълбището на римския форум. Изработена е в цял ръст, с височина от 195см. Главата, за съжаление, не е открита, но величествената поза и стилът на римските дрехи я съотнасят към началото на I век. Това кара учените да предположат, че вероятно става въпрос за императорите Август (27г.пр.Хр – 14г.) или Калигула (37г. – 41г.).
От достигналите до нас богато украсени фризове, майсторски изработени капители и ефектни улуци с лъвски глави, е очевидно, че градът е преживял период на голям разцвет. Историческият музей разполага и с красива нумизматична колекция представяща монети от периода VI в.пр.Хр. – V век. При разкопките, в един от магазините край централния площад, е открита и ефектна златна огърлица от IV век със сложна плетка и чифт златни обеци с планински кристали.
Част от експозицията, представяща Хераклея Синтика е и изящна мраморна глава на жена в елинистичен стил. Вероятно е била част от цяла статуя, която не е открита. Впечатляваща е нейната коса, сплетена на сектори като пъпешова кора. Женски изображения с подобни прически са открити върху монети с образа на богинята Артемида от средата на IV век пр. Хр. в Егейска Тракия. Предполага се, че скулптурата е от I век пр. Хр.
Нямаше как да не обърнем подобаващо внимание на красивите театрални маски от II – III век. Всяка от тях изразява различна емоция. Най-прекрасното на тази колекция е, че подсказва, че в Хераклея Синтика вероятно има все още неразкрит амфитеатър.
Като редови посетител, мога само да се радвам, че находките от Хераклея Синтика не са заминали за някой от големите музеи в гр. София. Със сигурност не е ползотворно да разглеждаш подобни предмети извадени от контекста и далеч от естествената им среда, смесени с други не напълно свързани артефакти. Вече нямахме търпение да отидем и до самите разкопки на античния град.
Петрич през Възраждането и Новото време
Неусетно се пренесохме в по-ново време. Петрич е град, чийто герб е създаден на базата на завладяваща местна легенда за падането на петричката крепост Гяур калеси под османска власт. Разказва се, че сред защитниците на твърдината имало красива местна девойка с руси коси и сини очи, която през цялото време развявала зелено знаме. Турците подпалили крепостта с надеждата, че българите ще излязат да се спасяват, но защитниците останали вътре и изгорели до един. Впечатлен от храбростта на момичето, турският бей заповядал тя да бъде погребана и на гроба й да бъдат засадени божури. Днес на герба на град Петрич ще видите девойката размахала решително меч, с развети коси, в които грее божур.
А ако си мислите, че само сега ни трябват документи за ваксинация, за да пътуваме, ще ви изненадам, че нищо ново не се случва под слънцето. Беше ни показан сертификат за поставена ваксина срещу едра шарка от края на XIX – нач. на XX век.
Музеят разполага с печат на Петричката църковна община от 1872г., печат на училищното настоятелство към общината от 1892г., разнообразни религиозни предмети като мощехранителници, реликварии и църковни печати от XIX век. Децата със сигурност се впечатлиха от “тетрадките” от каменни плочи от края на XIX -нач на XX век. Разгледахме и предметите свързани с националноосвободителната борба и освобождението на гр. Петрич от османска власт.
Етнографска сбирка
Чрез етнографската колекция на историческия музей имахме възможност да се потопим в ежедневието на обикновения петричанин от времето на Възраждането до новото време. Колкото и да сме разказвали на децата, съвсем различно е преживяването лично да видиш стаята с ниските миндери, постлани с шарени черги в огнени цветове и меки възглавнички покрай стените. Тук сякаш всеки предмет разказва история – ниската масичка, която някога е събирала семейството, битовата посуда, газената лампа и дори пъстрите терлици върху изографисания сандък с чеиза. Много настроение внасят изложените носии от Петричкия регион, украсени с цветни шевици, пъстри престилки и ювелирни пафти на кръста.
Временна експозиция
На финала разгледахме временната експозиция “Природата в риск”, чиято цел е да привлече внимание към застрашените от човешката дейност животински и растителни видове. Потресаващо е, че по света над 30 хил. представители на флората и фауната са в риск само заради нашите капризи.
Идея: Ако гладът ви настигне докато сте в района на музея, съвсем наблизо ще откриете ресторант Прованс.
Полезна информация:
Местоположение:
гр. Петрич, ул. Рокфелер 80, GPS координати: 41.397706, 23.201050
Работно време и цена на билетите:
Информация за цени на билетите и работното време на Исторически музей гр. Петрич може да откриете ТУК.
Осигурен е достъп за хора в неравностойно положение и майки с детски колички.
Контакти:
Тел: 00359 / 879819509
Време за разглеждане:
Отделете си около 60 мин., особено ако сте от по-любознателните.
Забележителности около гр. Петрич:
- Античен град Хераклея Синтика;
- Къща-музей на Ванга – гр. Петрич;
- Местност Рупите и храм Св. Петка Българска;
- Самуиловата крепост;
- Чуриловски манастир;
- Лешнишки водопад;
- Петрички манастир “Св. Петка”;
- Роженски манастир;
Музеят е част от 100 национални туристически обекта.
* Статията е създадена в партньорство с Община Петрич и отразява искрените ми впечатления от преживяното.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
