“Всички траки зачитат единодушно доброволната смърт, като едни от тях вярват, че душите на умрелите отново се връщат на горния свят, а други – че душите след смъртта не загиват, а стават по-щастливи, отколкото са били приживе” – Гай Юлий Солин
Сигурно вече ви е направил впечатление афинитетът ми към археологически и исторически обекти. Още помня как като дете разкопавах градинките с рози в двора на близкото училище (бивш завод за проводници), в плен на детски фантазии за заровено древно съкровище. Не мога да опиша чувството, когато от земята изравях ръждясали “монети” с идеално кръгла форма (вероятно останали от производствения процес на предприятието). Въобразявах си, че съм по следите на голяма находка и мечтаех как някой ден ще бъда истински археолог. С годините поех по друг път и макар винаги да съм си харесвала професията, и до днес, всякакъв род археологически находки, като своеобразно ехо от миналото, разпалват сериозно любопитството ми.
Този ден беше топъл и много слънчев. Преди обяд се отбихме до тракийската гробница при Жаба могила край гр. Стрелча, след което решихме да направим един хубав обяд във винарска изба Старосел (община Хисаря). Наоколо се простираха безкрайни зелени карета с лозови масиви, обримчени по краищата с рози и лавандула. В двора свободно се разхождаха пуснати на воля пауни с разкошни цветни опашки.
Предстоеше ни посещение на Тракийски култов комплекс Старосел с храма под Четиньова могила, Пейчова могила и храм-гробница Хоризонт.
Храмът при Четиньова могила
Храмът при Четиньова могила се намира само на 2 км от винарска изба Старосел. Това е най-големият тракийски храм на Балканите. Датиран е към V – IVв пр. Хр. и заема централно място сред голям тракийски култов център, съставен от множество скални светилища и няколко десетки могили с района.
Открит е през 2000г. при разкопки на ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания), ръководени от археолога д-р Георги Китов.
Храмът е ограден от впечатляваща крепида (ограда) с дължина 241м и достигаща на места височина от 3м. За изграждането на цялата постройка са били използвани 4000 (а според някои дори 6000) прецизно обработени каменни блока, всеки с тегло 200-500кг., свързани помежду им с железни скоби, залети с олово срещу корозия.
Обектът се състои от централно и две странични стълбища, коридор, правоъгълно преддверие и кръгла зала с куполен покрив.
Централното парадно стълбище извежда до широка площадка, което подкрепя идеята, че сградата е служила като храм и място, където са изпълнявани религиозни ритуали. Днес от двете страни на стълбите стоят празни пиедестали, на които навремето са били поставени два каменни лъва в естествени размери. До нас са достигнали единствено три каменни лапи. В ляво и в дясно от площадката започват две симетрични странични стълбища, които се предполага, че са начало и край на алея, обикаляща храма.
Коридор, изграден от гранит, дълъг 10м и с ширина 6м, отвежда до първата врата на храма. Фасадата, както и вътрешната част на обекта, са изградени от вулканичен туф, много по-лесен за обработка от гранита и добиван само на 25км от Четиньова могила.
Не ни убегна каменната пластика, с която е обкантен входа, съвсем идентична като стилистика с прословутите каменните релефи на входа на Жаба могила край гр. Стрелча. Отпред са положени три стъпала от монолитни блокове. Навремето тук е имало тежка каменна двукрила врата, отваряща се чрез плъзгането й в издълбани в пода жлебове, които са били пълнени с олово и мазнина.
От тук се влиза в малко правоъгълно преддверие с полуцилиндричен свод, в края на което се намира втори вход, затварян от еднокрила каменна врата, с тегло от над 750кг., водещ към централното помещение на храма. До нас са останали само фрагменти от тази врата (изложени пред парадното стълбище), по които се съди, че тя е била декорирана с пластична и цветна украса. На прага все още личи браздата, в която се е плъзгала портата.
Най-атрактивното помещение под Четиньова могила, разбира се е централната кръгла камера със стъпаловидно изграден купол. С диаметъра си от 5,30м., това е най-голямото подмогилно съоръжение в България. Залата е украсена с 10 пиластри (полуколони) в дорийски стил. Стените и до днес са декорирани красиво с цветен фриз, изрисуван със сини, червени и черни минерални бои.
Храмът е многократно ограбван и разрушаван и в него не са открити следи от погребение или жертвоприношение. До нас са достигнали единствено петнадесет пластинки от златна ризница, дванадесет бронзови върха за стрели, сребърни халки и късове от керамични съдове. По-голямата част от находките се намират в НИМ и Националния археологически музей в гр. София.
Предназначение
Предполага се, че първоначално обектът е служил като хероон (храм посветен на обожествен след смъртта си тракийски владетел), в който са били извършвани тайни орфически ритуали. „Тракийски орфизъм“ е термин, въведен от проф. Александър Фол, обобщаващ тракийското аристократично религиозно учение, имащо за цел обезсмъртяване чрез мистериални обреди и принасяне на жертвоприношения. От тук води началото си гръцкият орфизъм.
Интересно е да се отбележи, че всяка година на 21.12 на обяд, по време на зимното слънцестоене, слънцето прониква директно през вратата на храма и огрява кръглата зала. За древните траки, това символизира свещения брак между Богинята майка и Богът слънце, вследствие на което се ражда техният син – новото начало.
На по-късен етап, се смята, че храмът е превърнат в гробница, като археолозите предполагат, че тук е погребан обожествен владетел, вероятно могъщият цар на одрисите – Ситалк (431 – 424г. пр. Хр.).
Вана за вино
В задната част на могилния насип е направено интересно откритие – зидана елипсовидна вана за вино с вместимост 6 тона, измазана с водоустойчив хоросан. В нея са намерени чаши, кани и цедилка. Тракийското вино е било гъсто и непочистено от гроздовите семки, поради което се е налагало да се прецежда. Безспорно, виното е заемало важна роля в тракийската религия и е служило като средство за единение с боговете. Присъствало е във всеки важен момент от живота на траките, както се вижда и от стенописите в Казанлъшката и Александровската гробница. Неслучайно, откритите тракийски съкровища включват предимно изящни амфори и ритони. Виното е използвано от жреците при извършването на различни религиозни ритуали и в мистериите изпълнявани в тракийските храмове. От древногръцките поети знаем, че тракийското вино е било високо ценено и извън пределите на Тракия, като според тях, само траките и някои митични същества го пиели неразредено (останалите народи, включително и древните гърци са го смесвали с вода). Смятало се, че това е сакрална напитка, която освобождава духа на човек и му помага да общува с боговете.
Пейчова могила
Съвсем близо до паркинга на храма забелязахме неестествено скално образувание, приличащо на олтар за жертвоприношения. Очевидно, мястото е било свещено в древността. Доказателство за това е и откритият в близост гроб на тракийски владетел, датиран към V – IV в. пр. Хр. По находките се съди, че на мястото е извършено орфическо погребение, тъй като тялото е разчленено на 3 части, положени на три места около свещената скала. В страни от нея е изградена гробна камера с двускатен покрив, наподобяваща храм. В нея са открити вещите на погребания – пълен комплект въоръжение (наколенници, ризница, позлатен нагръдник – яка, позлатен шлем, щит, меч, върхове на копия, лък с кожен колчан и стрели), два пълни комплекта сребърни украси за конска сбруя (повечето с изображения на животни), 4 сребърни и 4 бронзови съда, 3 амфори, глинени съдове (някои от тях с червенофигурни сцени и орнаменти), сребърна двойна брадва (лабрис) – символ на царската власт в древна Тракия. Лабрис е врязан и върху сребърна пластина с изображение на конник, който има наколенник и пие от ритон. Открит е и златен пръстен-печат с фигура на конник, пробождащ с копието си глиган.
Полезна информация:
- Местоположение – Четиньова могила се намира на около 4км от село Старосел, община Хисаря
- Работно време – от септември до април: 9:00 – 17:00 (без почивен ден); от май до август: 9:00 – 18:00 (без почивен ден)
- Телефон – 0884 900 623
- Вход – 3 лв. за възрастни; 1лв. за ученици и пенсионери; беседата е включена в цената на билета
- Време за разглеждане – 30 – 60 мин.
- Наблизо може да разгледате – Тракийска гробница – хероон Жаба могила край Стрелча
- Обектът е част от 100 НТО
Тракийски храм при могила Хоризонт
Недалеч от Четиньова могила се намира още един изключителен тракийски храм – този при могила Хоризонт. Името идва от европейската фондация Stiching Horizon, с чиято финансова подкрепа през 2002г. са извършени разкопките от ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания), ръководени от д-р Георги Китов. Уникалното при този обект са десетте колони в ранен дорийски стил. Това е единствената открита досега колонада в Тракия. Храмът е построен през V – IV в. пр. Хр. във вече съществуващ могилен насип, като отпред са оставени видими 6 лицеви гладки колони и по две от всяка страна. В средата на IV в. пр. Хр. тук е погребан знатен тракиец, заедно с неговия кон, с което храмът е превърнат в мавзолей. През годините храмът е ограбен, разрушен и засипан. Открити са единствено 15 пластинки от златна ризница, 12 бронзови върха за стрели, сребърни халки и късове от керамични съдове.
Полезна информация:
- Местоположение – могила Хоризонт се намира в основата на Четиньова могила, на 4км. от Старосел;
- За посещение на храма не се заплаща такса и няма беседа. Може да оставите колата си на обособен паркинг, след което, преминавайки покрай малък параклис, пътеката ще ви отведе до входа на обекта;
Любопитно:
- Според някои учени, археологическите обекти при Четиньова могила, Рошавата могила, Маньов дол, Елешнишката могила и античният храм Вълчият зъб, повтарят очертанията на съзвездието Голямата мечка.
- Археологът д-р Георги Китов напуска този свят по време на разкопките на могила в Старосел през 2008г.
