След като миналата седмица едни хора безочливо потъпкаха, преносно и буквално, историческата и културна памет на нашите земи (мозайките от I в. във вила Армира, гр. Ивайловград), реших да ви разкажа за една друга впечатляваща колекция от мозайки в гр. Девня. Плашещо е ширналото се като пандемия невежество, което след себе си неизбежно води до пълно безразличие и нехайство. За себе си не мога да допусна, децата ми да се превърнат в поредните оскотели материалисти, чиято собствена ограниченост да им позволява някой ден да рушат артефакти на възраст над 20 века. Затова, пътуваме колкото се може повече семейно, информираме се и се учим заедно в движение.
Така, пътят ни отведе до гр. Девня пред Музея на мозайките. Около сградата имаше останки от археологически разкопки и пръснати наоколо масивни каменни саркофази.
Марцианопол
Дори не съм предполагала, че на това място преди векове се е намирал древният римски град Марцианопол (един от най-големите в тази част на Римската империя), който при управлението на император Диоклециан (284-305г.) дори е бил столица на провинция Мизия Секунда. Градът е основан от император Траян (98-117г.) при старо тракийско селище, съществувало по-рано край Девненските извори. Кръстен е в чест на сестрата на владетеля – Марциана и носи белезите на типичен римски град с пресичащи се под прав ъгъл улици, модерен водопровод и канализация. Жителите му са били смесица от траки, гърци и римляни, повечето от които занимаващи се със земеделие, занаяти и търговия.
Марцианопол е бил неколкократно разрушаван при набезите на готи, хуни и авари и всеки път наново възстановяван. За последно е споменат през 596г., като се счита, че в този период е опустошен от авари и славяни и окончателно е изоставен. Историята доказва отново колко преходен е всеки блясък и могъщество.
Древноримска градска вила
През 1976г., при извършването на археологически разкопки в Марцианопол, учените попадат на останките на разкошна градска вила с фантастични мозайки. Имотът се простира на площ от 1393 кв.м., с типична за времето си архитектура на два етажа. Големият вътрешен двор, постлан с каменни плочи, е бил заобиколен от три страни от колонада и жилищните и стопански помещения. Очевидно, имотът е принадлежал на заможен човек, а подовете са били покрити с изящни мозайки, изобразяващи пъстри геометрични мотиви, екзотични животни и различни митологични сцени.
По намерените артефакти, учените предполагат, че сградата е била построена в края на III – началото на IV век, по време на управлението на първият християнски римски император – Константин I Велики (280 – 337г.), върху останки от по-стара постройка, вероятно разрушена при готските нашествия през 251г. Вилата е имала собствено водоснабдяване и кладенец в средата на двора. Интериорът е очаровал с цветни мазилки, стенописи, мрамор и гипсови корнизи. Тук е открит и мраморен слънчев часовник, единственият у нас намерен в частен имот. Сградата е функционирала до VI век, вероятно до цялостното западане и изоставяне на Марцианопол.
Мозайките
За да бъдат запазени мозайките в три от помещенията на вилата, се взима решение те да не бъдат транспортирани, а да се построи Музей на мозайките на място (in situ). Мозайките, като художествена техника, са познати много далеч във времето. Първата такава датира още от края на 4 хил. пр. Хр. от шумерския гр. Урук (днешен Ирак) и представлява колона, облицована със забити в още мократа мазилка глинени печати. Разбира се по време на древен Рим, мозаечното изкуство е достигнало много по-големи художествени висоти и изящество. За целта се използват многоцветни каменни кубчета (понякога, с оглед на сюжета, с различна големина и форма) от мрамор, варовик, печена глина или смалта (вид синьо непрозрачно стъкло). Мозайката се реди прецизно върху все още влажния хоросан, положен върху предварително заравнена и трамбована повърхност, с предвиден дренаж под нея. С тази техника се постигат красиви “килими” с геометрични или флорални мотиви, а някои пресъздават известни митологични сцени и са истински шедьоври на античното изкуство.
Горгона Медуза
На пода в дневната на древноримската вила, археолозите откриват една от най-емблематичните мозайки от колекцията на музея – образът на Горгона Медуза върху щит, отблъскваща враговете и закриляща стопаните на дома.
Както е известно, трите сестри горгони от древногръцката митология били страховити чудовища с женски лица и коси от змии, способни да вкаменяват всекиго с погледа си. Единствен, Персей успява да се пребори с тях, като обезглавява Медуза (в превод “страж, защитничка, повелителка”), гледайки отражението й в щита си. Дори и отрязана, главата на страховитата горгона можела все още да вкаменява всеки, който я погледне. Персей я поднесъл като военен трофей на богинята Атина, която украсила с нея щита си, за да отблъсква враговете си. Мозайката е с размери 8х8м. и е обкантена с черно-бели геометрични мотиви, някои от които за мен силно напомнящи древния соларен символ на свастиката (такива се откриват и в мозайките на вила Армира – гр. Ивайловград).
Ганимед
На пода на приемната зала е пресъздадена легендата за отвличането на Ганимед от Зевс. Това е единствената мозайка с този сюжет в България. Според мита, Зевс бил пленен от красотата на Ганимед, най-красивия сред смъртните, син на троянския цар Трос и нимфата Калироя, превърнал се в орел и го отвлякъл на Олимп, за да го дари с вечна младост и го превърнал във виночерпец на боговете. В мозайката, с размери 5,60 х 13,40м., е изобразен моментът в който Ганимед се бори с орела, а около тях са разположени различни диви животни като лъв, лисица, антилопа и елен. За съжаление, изображенията са твърде повредени, а според уредничката на музея, детайлите им стават видими и най-ефектни след намокряне (което се практикува единствено за официално заснемане на обектите).
Зевс и Антиопа
В една от спалните е открита мозайка, пресъздаваща една от най-рядко срещаните теми – прелъстяването на нимфата Антиопа от преобразения в сатир бог Зевс. Освен тук, тази сцена може да бъде видяна само в още три мозайки по целия свят (две в Алжир и една в Испания). Централната сцена е обкантена с рамка, украсена с геометрични мотиви и екзотични птици.
В музея в Девня може да бъде видяна пищната мозайка “Сезони”, в която се преплитат множесто детайли и изображения, символизиращи четирите годишни времена. Макар и силно повредена, по пода все още личат петел, кълвящ грозд, римски сандали, както и есента в образа на млада жена със златно тъкана дреха.
В музея е пренесена и подовата мозайка “Панонски волути”, открита при разкопки през 1949г. в източната част на Марцианопол, в сграда с неясно предназначение (вероятно базилика). От по-едри парчета мрамор и глина са изобразени повтарящи се геометрични фигури в четири цвята.
Освен мозайките, в музея може да бъде разгледана и експозиция, съставена от откритите при археологическите проучвания на Марцианопол разнообразни предмети, свързани с архитектурата на града и бита на неговите жители.
Полезна информация:
Местоположение: гр. Девня, бул. Съединение 73;
Работно време: октомври – април 10:00-16:00ч. (почивен ден събота и неделя); май – септември 10:00-16:00ч. (без почивен ден);
Цени на билетите: възрастни – 4лв.; деца – 2 лв.; ученици и студенти (през учебната година) – 0.50лв.; групи над 10 души – възрастни – 3лв., деца – 1 лв.; беседа – 10лв. за единични посещения и 20лв. за групи;
Контакти: 0519/34440; 699948; 0882 69 99 48
Време за разглеждане: Отделете си около 60 мин.;
Музеят е част от 100 национални туристически обекта.
Наблизо може да видите още:
- Побитите камъни
- Исторически парк (до Неофит Рилски)
- Крепост Овеч край Провадия
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
