“… Но ако му се удаде да види и княза, седнал [облечен] в обкичена с бисери дреха, с огърлица от златни монети на шията и пръстен на ръката, препасан с пурпурен пояс и със златен меч, висящ на бедрото, и от двете му страни седят болярите със златни огърлици, пояси и пръстени …” из Шестоднев на Йоан Екзарх
Така внушително са изглеждали знатните хора по нашите земи през IX – X век, през погледа на техния съвременник Йоан Екзарх. Затова, когато чухме, че в Трезора на Националния археологически музей временно ще гостува Преславското златно съкровище, нямаше как да пропуснем да го видим и ние. Все пак е най-голямата златна средновековна находка, откривана някога по нашите земи. Състои се предимно от бижута, изработени с невероятно майсторство и с висока художествена стойност, копчета, апликации, сребърни прибори и 15 византийски монети от сребро.
Като много други изключителни находки от нашето минало, Преславското съкровище е открито съвсем случайно през 1978г., когато селяни разорават нива в местността Кастана, само на 3 км. от двореца в старата столица Велики Преслав. Направен е опит намерените предмети да бъдат укрити, но по-късно са конфискувани от народната милиция. Започва проучване от екип археолози под ръководството на проф. Тотю Тотев (1930-2015г.). При последвалите разкопки, в стара печка на някогашна землянка в покрайнините на старопрестолния град, намират дървено сандъче със сребърен обков, съдържащо удивителни предмети от злато, перли, изумруди и планински кристал. Установява се, че отделните обекти са от различни периоди. С най-късна датировка са византийските монети на император Роман II (959 – 963г.), затова се приема, че съкровището се съотнася към X век и вероятно е скрито при превземането на Велики Преслав от византийския владетел Йоан Цимисхи през 971г.
В колекцията от над 180 предмета, преобладават бижутата, изработени от 14 и 22 каратово злато, изящно украсени с клетъчен емайл, перли и скъпоценни камъни. Сред изображенията се открояват религиозни сцени, както и животински и растителни мотиви. Важно е да се отбележи, че предметите не са създадени от български майстори, а са дело на византийската ювелирна школа (емайлът не е бил използван от българските бижутери по това време). Поради използваните символи на властта, изобразени върху някои от тях, се приема, че са принадлежали на българското царско семейство. Фактът, че съпругата на цар Петър I е византийската принцеса Мария Лакапина, подкрепя идеята, че съкровището произхожда от Константинопол и вероятно е сватбен дар от императорския двор за състоялата се през 927г. царска сватба.
Първият предмет, който веднага привлича погледа, е удивителна двустранна златна огърлица, датирана от IX – X век. Изработена е от злато с украса от емайл, рубини, гранати, планински кристал и перли. Общото тегло на бижуто е 227гр. Върху трапецовидните плочки от първия ред, както и върху седемте висящи на тънки златни синджирчета капковидни плочки (двустранно), нежно обкантени с перли, се разпознават растителни мотиви и птици, държащи клонка. За изображенията е използвана скъпата и фина техника на клетъчния емайл. Централният медальон, както и средната трапецовидна плочка на горния ред, носят изображението на Молещата се Богородица с два кръста от всяка страна, покровителка на царския дворец във Велики Преслав. Между капковидните плочки се редува висяща украса от кристали и бисери.
Едни от най-ценните предмети в експозицията са петте плочки от златна диадема, датирана към X век. Всяка от тях е с размери 5,4 х 4,4 см. Украсата е от емайл, с изображения на митични животни, наподобяващи грифони и сенмурви (летящи кучета). Една от плочките, вероятно централната, е украсена със сцена от възнесението на Александър Македонски. Предполага се, че диадемата, като символ на властта, е носена от самата царица Мария.
Във витрините се редуват ослепителни златни пръстени със скъпоценни камъни, висулки, позлатени сребърни плочки с изображение на пауни и други украшения с най-прецизна ювелирна изработка.
Изключителна ценност представляват сферичните копчета, които са вероятно единствената находка в света, при която клетъчният емайл е положен върху извита повърхност, а не върху равна основа. Днес, две от тези сферични копчета се намират в колекцията на Преславското съкровище, а трето, по незнайни пътища, се е озовало в експозицията на музей Метрополитън в Ню Йорк, САЩ.
Обеците впечатляват с изящната си направа, фините детайли и украсата от перли, скъпоценни камъни и емайл.
Пендативите, за разлика от повечето предмети от съкровището, са датирани към VI – VII век. Макар и изработени столетия по-рано от останалите бижута, те са не по-малко забележителни. Медальоните са с кръгла и ромбоидна форма, създадени от майсторски обработено злато и украсени с блестящи изумруди, рубини и гранати.
Част от Преславското съкровище е и един малко по-различен предмет – печат с резбован камък от планински кристал в златен обков. Върху него е изобразена сцената на Благовещение. Печатът със сигурност е принадлежал на знатна особа.
Неотдавна Преславското златно съкровище е напълно реставрирано в една от най-добрите лаборатории в Европа, тази в гр. Майнц, Германия, след което е изложено временно в Лувъра, Париж. Когато не е част от гостуващи експозиции по света и у нас, то се съхранява в Историческия музей на гр. Велики Преслав.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
