Етрополски манастир и водопад Варовитец

На час път от София и само на 5 км от гр. Етрополе, в подножието на старопланинския Черни връх, се намира Етрополският манастир “Св. Троица”. Отбивката за светата обител е малко преди с. Рибарица (да не се бърка със с. Рибарица до Тетевен).

Посрещна ни тишина и спокойствие насред зеленина и пищно нацъфтели цветя по балконите на дървените манастирски пристройки. Още от пръв поглед ти става ясно, че мястото се поддържа с много труд и всеотдайност. В средата на двора се издига каменната сграда на църквата Св. Троица, наричана още Варовитец заради варовиковата скала, от която е построена, с петте й купола, а до нея се извисява красива камбанария.

Манастирът възниква още през Средновековието. Смята се, че по тези земи, в пещера в местността Варовитец, е живял за известно време Св. Иван Рилски, преди да се оттегли в Рила.

През 1858г. в Етрополския поименик, тогавашният игумен Хрисант оставя бележка, според която при строежа на новата сграда на църквата през същата година и при събарянето на старата средновековна църква е открита каменна плоча с надпис, упоменаващ годината на основаването на обителта – 1158г. Решено е плочата да бъде вградена в основите на новия храм. От фермана на султан Абдул Меджид, до нас достигат множество подробности за строежа на новия храм Св. Троица през 1858г. от известния брациговски майстор Иван Боянин (построил и църквата Св. Неделя в гр. София). Всичко е изградено единствено благодарение на даренията на миряните, като сам тогавашният игумен е дал всичките си спестявания за целта. Освещаването на храма се е състояло на 24 май 1860г.

Както повечето манастири по нашите земи, по време на турското робство и този е функционирал активно в поза на българската книжовна просвета и съхраняване на българщината. В края на 16 в. – нач. на 17 в. тук са положени основите на известната Етрополската калиграфско-писарска школа, отличаваща се със своята богата орнаментика. Към момента има запазени повече от 76 ръкописа. По същото време, в обителта, освен скрипториум, в който са били преписвани и създавани различни богослужебни книги, е функционирало и училище за граматици и орнаментатори.

В магерницата на светата обител през 1870г., тогавашният игумен Хрисант подготвя тайно скривалище за Апостола на свободата Васил Левски. Игуменът неведнъж е укривал и лекувал четници от четата на Панайот Хитов. Гробът на родолюбивия духовник може да бъде видян в двора на манастира.

През 2007г. Етрополският манастир претърпява цялостна реконструкция. Църквата е кръстовидна трикорабна с високи колони подкрепящи куполите. Съвременните стенописи, изографисани с красиви ярки цветове, са по проект на доц. Сашо Рангелов. Обособени са три олтара, като централния е посветен на Света Троица. Северният олтар е в чест на Св. Йоан Кръстител, а южният – на Св. Безсребърници Козма и Дамян, за които се вярва, че лекуват всякакви болести. Запазена е и сребърна мощехранителница с останки от светците. Иконостасът в църквата е дело на майсторите дърворезбари Димитър Христов и Слави Тошев, а дарител е Емил Димитров. От тавана се спуска красив позлатен полилей, украсен с иконите на различни светци.

Препоръчвам ви да поседнете за малко на някоя от пейките под сянката на овощните дървета в двора на манастира. Под съпровода на птичите песни, неминуемо ще ви обземе дълбоко спокойствие.

Излизайки през задната дървена порта от двора на светата обител, тясна пътечка ще ви преведе през вековна букова гора и съвсем скоро ще ви отведе до водопада Варовитец. Бистрите му пенливи води се стичат по варовиковата скала от 12м. височина. Водната завеса е много атрактивна дори през летните месеци, когато други водопади пресъхват напълно. Самият извор на рекичката, която го захранва се намира само 300-400м. по-нагоре.